Мястото на действието е Баракпор, датата е 29 март 1857 година Неделя следобед; но на прашния параден плац се разиграва драма, която говори за всичко друго, но не и за неделно спокойствие. Кипяща тълпа от сипахи бъбри, олюлява се и се върти като спирала, има различни облечени и разсъблечени хора; някои са въоръжени, други не; ала всички кипят от въодушевление. Около трийсет метра пред редицата на 34-ти полк крачи напред-назад сипахи на име Мангал Панде. Отчасти е пиян от бханг, но е изцяло опиянен от религиозен фанатизъм. Навирил брадичка във въздуха, със зареден мускет в ръка, той стъпва наперен напред-назад, нещо като половинчат танц, крещи с пронизителен и носов монотонен тембър: "Хайде, непрокопсаници такива! Стегнете се! Англичаните са ни погнали. Стрелбата с тези патрони ще ни заклейми като друговерци!"
Всъщност човекът е в такова смесено състояние на опиянение от бханг и "нерви", в което един малайзиец би издивял; всеки вик опърля мозъка му като внезапен пламък, близва нервите на другарите му сипахи, пред които говори, докато тълпата става все по-многолюдна и въодушевлението нараства. С една дума, цял склад с човешки барут е на път да се взриви.
И наистина се взривява. Панде стреля по своя лейтенант и не улучва. После вади голям меч, тавлар, и като пъзльо напада лейтенанта в гръб, като го закача за рамото. Един сипахи се опитва да го озапти, но Панде се е развихрил. Тогава идва подкрепление: някой си капитан Хиърсей се впуска напред, придружаван от своя син, двамата са въоръжени и внушителни, готови да умрат за страната си. ("Името на Хиърсей означава точно това: глупости, измислица.") В този момент Панде разбира, че играта е към края си, насочва дулото към собствената си глава и драматично дърпа спусъка с палеца на левия си крак. Не уцелва. Няколко дни по-късно Панде изправен на съд и признат за виновен. От другия край на страната, от един шезлонг в Делхи, екзекуцията му е наредена от генерал Хенри Хавлок (мъж, увековечен със статуя точно пред ресторант "Двореца", недалеч от Трафалгар Скуеър, Самад е бесен), който добавя — в послепис към писмена заповед, — че не се надява това да сложи край на всички прибързани приказки за метеж, които се чуват непрекъснато.
Но е твърде късно. Докато Панде се поклаща на жаркия бриз, увиснал от пригодената набързо бесилка, разформированите му другари от 34-ти полк се отправят към Делхи, решени да се присъединят към бунтовническите отряди на метежа, който ще се превърне в най-кървавия провал на този — всъщност на всеки — век.
Този разказ за събитията — от съвременен историк на име Фичет — е достатъчен, за да хвърли Самад в неконтролируем бяс. Когато кръвта е единственото, с което човек може да се похвали, всяка капка от нея е важна — ужасно важна; трябва да бъде яростно бранена. Трябва да бъде закриляна от набези и хули. Трябва да бъде защитавана в бой. Но като китайски шепот, опияненият от Фичет некомпетентен Панде преминава през поредица от следващи историци, истината мутира, смесва се, отдалечава се, докато шепотът продължава. Няма значение, че бхангът — питие от коноп, което, ако се приема и малки дози за медицински цели, не може да причини такова натравяне, нито пък че Панде, примерен хиндуист, едва ли би пил такава напитка. Нямаше значение, че Самад не бе и намерил и едничко доказателство в потвърждение на това, че онази сутрин Панде е пил бханг. Тази история продължаваше да тегне — като огромен неверен цитат — върху репутацията на семейство Икбал, непоклатим и привидно неотстраним като погрешното схващане, че Хамлет някога е твърдял, че познава Йорик "добре".
— Достатъчно! Няма значение колко пъти ще ми прочетеш тези неща, Арчибалд. — (Арчи обикновено се появяваше въоръжен с найлоново пликче, пълно с книги от библиотеката, анти-Панде пропаганда, пълни с погрешни твърдения.) Това е като шайка хлапета, спипани да бъркат в огромен буркан с мед: всички ще ми кажат една и съща лъжа. Не ме интересуват такива злословия. Не ме вълнува подобен театър на марионетките или трагичен фарс. Падам си по действието приятелю. — И тук Самад ще изимитира окончателно дърпане на цип върху устните си, хвърляне на ключа. — Истинско действие. Не думи. Казвам ти, Арчибалд, Мангал Панде пожертва живота си в името на справедливостта за Индия, не защото е бил надрусан или луд. Подай ми кетчупа.