Но все пак у Клара се бе запазила искрица вяра, някакъв остатък. Все още искаше да намери своя спасител. Все още искаше някой да я грабне, да я избере сред останалите и да може тя да ходи с Него, облечена в бяло, защото е достойна за това (Откровение 3:4).
Ето защо не беше чак толкова необяснимо, че когато на сутринта Клара Боудън срещна Арчи Джоунс на долната площадка на онези стълби, тя видя в него много повече от възнисичък, възпълен бял мъж на средна възраст, облечен в зле ушит костюм. Клара видя Арчи през сиво — зелените очи на загубата; светът ѝ току-що бе изчезнал, вярата, с която живееше, се бе отдръпнала като отлив, а Арчи, съвсем по случайност, се беше оказал героят от филма: последният човек на земята.
3 Две семейства
Защото е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват от страст, учат Коринтяни 1, глава седма, стих девети.
Добър съвет. Е, Коринтяни ни съветват също така и да не завързваме устата на бика, когато вършее, та смятай.
През февруари 1975 година Клара вече беше зарязала църквата с целия ѝ библейски педантизъм заради Арчибалд Джоунс, но все още не се бе превърнала в нехайна атеистка, способна да се смее край олтара или напълно да отрече учението на Свети апостол Павел. Вторият съвет не беше проблем — тъй като Клара не притежаваше бик, това послание биваше изключено априори. Но първият ѝ докарваше безсънни нощи. Наистина ли е по-добре да се омъжи? Дори за езичник? Нямаше как да знае: сега живееше без опора, sans осигурителна мрежа. Повече притеснения от Бог ѝ докарваше собствената ѝ майка. Хортенс беше категорично против тази връзка — не толкова заради възрастта, колкото заради цвета на кожата — и като чу какво става, своевременно отлъчи дъщеря си от семейното огнище.
Клара все още усещаше, че дълбоко в себе си майка ѝ би предпочела дъщеря ѝ да се омъжи за неподходяща партия, отколкото да живее в грях, затова постъпи импулсивно и помоли Арчи да я отведе възможно най-далеч от Ламбет — доколкото можеше да си позволи мъж с неговите възможности: Мароко, Белгия, Италия. Арчи стисна ръката ѝ и кимна, зашепна ѝ мили празни слова с ясното съзнание, че най-далечното място, където би могъл да я отведе мъж с неговите възможности, бе новопридобитата и обременена с огромна ипотека двуетажна къща в Уилсдън Грийн. Но нямаше нужда да го споменава точно сега, в този емоционален момент — така прецени. По-добре да я разочарова плавно.
Три месеца по-късно Клара бе плавно разочарована и ето — местеха се. Арчи драпаше нагоре по стълбите, хвърляше огън и жупел както обикновено, пухтеше под тежестта на кашони, които Клара носеше с лекота по два, че и по три; Клара само поспря да отдъхне, присвила очи на топлото майско слънце, докато възстанови дишането си. Разсъблече се само по миниатюрен пурпурен потник и се облегна на входната врата. Що за място? Сигурно е това, ама как да е сигурни. Докато се возеше на пътническата седалка на буса, с който пренасяха багажа, видя главната улица и ѝ се стори грозна и бедняшка, и позната (въпреки че нямаше Зали на Царството или Епископални църкви), но после, зад ъгъла, пътищата изведнъж бухнаха в зеленина, взеха да се мяркат красиви дъбови дървета, къщите се издължиха, станаха по-големи и по-самостоятелни, видяха се паркове, библиотеки. Докато в един момент дърветата рязко изчезнаха и на тяхно място се заредиха пак автобусни спирки, сякаш по сигнал, даден от камбана, ударила полунощ; сигнал, на който се подчиниха и къщите: смалиха се до коптори без стълби, застанали на верев срещу запуснати търговски обекти с колонади отпред — тези тъй странни поредици от сгради, сред които неизменно има: недействаща закусвалня, която продължава да рекламира предлаганата закуска; ключар, който не си пада по излишните рекламни заврънкулки (тук се правят ключове); и постоянно заключен фризьорски салон за мъжко и дамско подстригване, гордо накичен с невъобразими каламбури (Рибена кост за всеки гост или Косата днес или Блясъкът на чистия (кос)ум).