— Всички лежите на моя гръб! — ръмжеше Шива, когато в края на вечерта дойдеше време да пусне в кошчето пет лири. — Хрантутя ви всичките! Някой да ги отлепи тия пияници от гърба ми! Това си бяха моите пет кинта, а сега ще бъдат разделени на безброй проклети частички и всеки от скапаняците ще получи пай! Какво е това, комунизъм?
А останалите избягваха гневния му поглед и тихичко си намираха друга работа, докато една вечер, в която бе получил поредните петнайсет пенса бакшиш, Самад не се обади:
— Млъквай, момче — пророни той тихичко, почти шепнешком.
— Ти! — Шива се завъртя към мястото, където Самад чистеше огромна тава леща за следващия ден. — Ти си най-зле от всички! Ти си най-некадърният келнер, който съм срещал! Ти няма да се докопаш до бакшиш, ако ще да ги ограбваш тия бастуни! Чувал съм те как подхващаш разговор с клиента за едикакво си от биологията, това-онова от политиката — просто им сервирай храната, нещастник, ти си келнер, за бога, не си Майкъл Паркинсон. Делхи ли ви чух да споменавате? — Шива преметна престилката си през ръката и взе да гримасничи в кухнята (никак не го биваше в пантомимата). — Аз самият съм бил там, да ви кажа, в Делхийския университет, великолепно, да… участвах във войната, да, на страната на Англия… да, да, да, очарователно… — Той обикаляше кухнята, привел глава, и потъркваше ръце пак и пак като Юрая Хийп, покланяше се и раболепничеше пред главния готвач, пред стареца, който подреждаше огромни късове месо в хладилното помещение, пред младежа, който търкаше фурната отдолу. — Самад, Самад… — рече накрая и в гласа му се усещаше бездънна жал, после спря рязко, махна престилката от ръката си и си я завърза на кръста. — Такъв жалък дребосък си.
Мухаммад вдигна глава от тенджерата, която търкаше, и поклати глава неколкократно.
— Днешната младеж… как само говорят. Какви са тези приказки? Къде отиде уважението? Какво е това нещо?
И ти върви на майната си — продължи Шива и махна с черпака по посока на стареца. — Изкуфял дъртак. Не си ми баща.
— Втори братовчед на вуйчото на майка ти — чу се тих гласец някъде отзад.
— Как пък не! — възмути се Шива. — Пълни глупости.
Грабна парцала за под и се отправи към тоалетните, но се закова пред Самад и навря дръжката на сантиметри от устата му.
— Целувай — ухили се; след което додаде, като изимитира мазния провлачен говор на Ардашир: — Кой знае, братовчеде, може да получиш повишение!
И това се повтаряше почти всяка вечер: обиди от Шива и останалите; снизхождение от Ардашир; никакво време за Алсана; нито миг на слънце; скатаване на петнайсет пенса и връщането им; отчаяно желание да носи табела, огромен плакат, на който да пише:
АЗ НЕ СЪМ КЕЛНЕР. БИЛ СЪМ СТУДЕНТ, УЧЕН, ВОЙНИК, ЖЕНА МИ СЕ КАЗВА АЛСАНА, ЖИВЕЕМ В ИЗТОЧЕН ЛОНДОН, НО БИХМЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРЕМЕСТИМ В СЕВЕРНАТА ЧАСТ. МЮСЮЛМАНИН СЪМ, НО АЛЛАХ МЕ ИЗОСТАВИ ИЛИ АЗ ИЗОСТАВИХ АЛЛАХ, НЕ СЪМ СИГУРЕН КОЕ ОТ ДВЕТЕ. ИМАМ ПРИЯТЕЛ, АРЧИ, КАКТО И ДРУГИ. НА ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТ ГОДИНИ СЪМ, НО ЖЕНИТЕ ОЩЕ СЕ ОБРЪЩАТ СЛЕД МЕНЕ НА УЛИЦАТА. ПОНЯКОГА.
Но тъй като такъв плакат нямаше, той усещаше подтик, изпитваше необходимост да разговаря с всеки и като Стария моряк на Колридж да се обяснява непрекъснато — непрекъснато искаше да изяснява разни неща, всякакви неща. Нима това не беше важно? Но тогава дойде смазващото разочарование — откритието, че килването на главата, вдигането на химикалката, са важни, много важни… че е важно да бъдеш добър келнер, да чуеш, когато някой каже…
Яхния рогат джош с ориз. И пържени картофки. Благодаря.
И петнайсет пенса издрънчават върху порцелана. Благодаря ви, сър. Много ви благодаря.
Във вторника след сватбата на Арчи Самад изчака докато всички си тръгнат, сгъна широките си бели панталони (от същия плат като покривките на масите) на съвършен квадрат, след което изкачи стълбите до кабинета на Ардашир, защото имаше да му зададе един въпрос.
— Братовчеде! — възкликна Ардашир с приятелска маска па лицето, щом видя фигурата на Самад да се промъква Предпазливо през вратата. Знаеше, че Самад е дошъл да пита за увеличаване на заплатата и искаше братовчед му да си помисли, че Ардашир с цялото си дружелюбно благоразумие поне е обмислил евентуална такава възможност, преди да откаже.