— Заповядай, братовчеде, влизай!
— Добър вечер, Ардашир Мукул — каза Самад и прекрачи в стаята.
— Сядай, сядай — топло продължи Ардашир. — Няма какво да стърчиш официално, нали?
Самад се зарадва да го чуе. И го каза. Отдели малко време да огледа стаята със съответното одобрение: навсякъде умопомрачително златно, меки килими, мебелите в различни нюанси на жълтото и зеленото. Деловият нюх на Ардашир беше достоен за уважение. Бе тръгнал от най-обикновената идея за индийски ресторант (неголямо помещение, розови покривки, силна музика, кичозни тапети, ястия, които не съществуват в Индия, сосиери с няколко купички) и просто я бе разширил. Не бе ремонтирал нищо; всичко си беше вехто и старо, само дето го беше направил по-голямо, в по-голямо помещение на най-големия капан за туристи в Лондон — Лестър Скуеър. Няма начин да не отдадеш дължимото на обстановката и на мъжа, който седеше като благ скакалец с потънало в черния кожен стол тъничко насекомообразно телце, надвесен над бюрото, ухилен до ушите, паразит във филантропска кожа.
— С какво мога да ти бъда полезен, братовчеде?
Самад си пое дъх. Ето за какво се касаеше…
Докато Самад обясняваше как стоят нещата, очите на Ардашир се изцъклиха незаинтересовано. Кльощавите му крака помръдваха под бюрото, пръстите му бърникаха едно кламерче, докато не го извиха във формата на буквата А — А като Ардашир. Работата беше там, че… къде беше работата? Работата беше къщата. Самад искаше да се изнесе от Източен Лондон с неговите улични банди (където не може да отглеждаш деца, наистина, не и ако не искаш да пострадат физически, така си е) към Северен Лондон, на северозапад, където положението е по-… по-либерално.
Негов ред ли бе да говори?
— Братовчеде — каза Ардашир, като нагласи изражението на лицето си — трябва да ме разбереш… не мога да поема ангажимента да купувам къщи на всичките си подчинени, били те братовчеди, или не… Плащам заплата, братовчеде… Такива са деловите взаимоотношения в тази страна.
Докато говореше, Ардашир свиваше рамене, сякаш бе дълбоко несъгласен с "деловите взаимоотношения в тази страна", но какво да се прави. Принуден е — говореше изражението му, — принуден е от англичаните да печели неприлично много пари.
— Погрешно ме разбра, Ардашир. Платих депозита за къщата, вече е нашата къща, нанесохме се…
Как си го е позволил, по дяволите, сигурно експлоатира жена си по най-грозен начин, мислеше си Ардашир, докато изваждаше от долното чекмедже още един кламер.
— Нужно ми е съвсем малко увеличение на заплатата, за да мога да финансирам преместването. За улеснение, докато се установяваме. И освен това, Алсана е бременна.
Бременна. Трудна работа. Случаят изискваше извънредна дипломатичност.
— Не ме разбирай погрешно, Самад, и двамата сме интелигентни, честни хора, и мисля, че можем да си говорим открито… Знам, че не си някакъв шибан келнер… — прошепна той ругатнята, след което се усмихна снизходително, сякаш е направил тайна пакост, която ги сближава. — Разбирам в какво положение си… естествено, че разбирам… но ти също трябва да разбереш моето положение… Ако плащам вноски на всеки роднина, когото вземам на работа, ще заприличам на проклетия господин Ганди. Няма да ми остане пукната пара. Ще си преда нишката на лунна светлина. Един пример: точно в този момент онзи непрокопсаник зет ми, тлъстият Елвис Хусейн Исмаил…
— Месарят ли?
— Месарят. Настоява да вдигна цената, на която изкупувам смрадливото му месо! "Но Ардашир, та аз съм ти зет!", вика ми. А аз му отговарям: "Виж сега, Мухаммад, това е търговия на едро"…
Този път бе ред на Самад да погледне апатично. Помисли за жена си Алсана, която се оказа не толкова кротка и покорна, колкото му се струваше преди да се оженят, и си представи как ѝ поднася лошата новина. На Алсана, която беше склонна към моменти на ярост, дори пристъпи — да, пристъпи не бе твърде пресилено. Братовчеди, лели, братя се питаха дали в рода на Алсана няма "особено психично заболяване", съчувстваха му като на човек, който си е купил крадена кола на повече километри от първоначално обявените. В своята наивност Самад бе предположил, че толкова млада жена ще е… лесна. Но Алсана не беше… никак лесна. Явно такова е положението с младите жени в днешно време. Невестата на Арчи… миналия вторник забеляза нещо в очите ѝ, което също не беше лесно. Различни бяха днешните жени.