— Не бих се досетила — овладя емоциите си Клара.
— Хубава работа! — възкликна пресилено ведро Алсана. — Нашите съпрузи нищо ли не си споделят?
Но в момента, в който го изрече, тежестта на противоположната хипотеза се стовари на плещите на двете момичета съпруги. Вероятността двамата съпрузи да си споделят всичко. А те, двете съпруги, да са на тъмно.
4 Задава се трети
Арчи беше на работа, когато получи вестта. Клара е бременна, в началото на третия месец.
— Не си, любов!
— Съм!
— Не си!
— Съм! И питах докторра к'ва ще е тая работа, наполовина черрно, наполовина бяло. И той вика: сичко става. Можело и със сини очи да е даже! Прредставяш ли си!
Арчи не си го представяше. Не можеше да си представи някаква част от него да плува в генетичния бульон с част от Клара и да спечели. Ала каква само възможност! Какво би било това! Изстреля се от канцеларията и изтича на Юстън Роуд за пури. Двайсет минути по-късно се върна в "МорганХироу" с огромна кутия индийски сладкиши и започна да черпи.
— Ноел, вземи си. Ей този е много вкусен.
Стажантът Ноел надзърна подозрително в мазната кутия.
— По какъв повод?
Арчи го потупа по гърба.
— Ще имам дете, представяш ли си? Със сини очи, направо не е за вярване. Празнувам. Работата е там, че на Юстън Роуд може да се купят четиринайсет вида леща, обаче свястна пура — не, за никакви пари. Хайде, Ноел. Този харесва ли ти?
Арчи му поднесе един бонбон, половината розов, половината бял, с неприятен мирис.
— Хм, господин Джоунс, малко е… Не съм сигурен… — Ноел понечи да го върне. — Предпочитам да опитам…
— Хайде де, Ноел. Чакам дете. На четирийсет и седем съм, а ще си имам бебе. Поводът изисква да празнуваме, нали? Хайде… няма как да знаеш, преди да си опитал. Отхапи си.
— Просто пакистанската храна невинаги е… Случвало ми се е…
Ноел се потупа по корема и го погледна с отчаяние. Макар професията му да изискваше комуникативност и социални умения, той не беше много общителен. Устройваше го да бъде свързващото звено в "МорганХироу". Да свързва хора по телефона, да предава съобщения от един човек на друг, да препраща писма.
— Мамка му, Ноел… просто те черпя с бонбон. Опитвам се да празнувам, друже. Вие хипитата не ядете ли сладко, а?
Косата на Ноел беше съвсем мъничко по-дълга от косата на колегите му, а веднъж запали в стаята за почивка ароматна пръчица. Канцеларията беше тясна, нямаше много теми за обсъждане, затова тези две неща превърнаха Ноел едва ли не в Джанис Джоплин, точно както Арчи беше белият Джеси Оуенс, защото се бе класирал тринайсети на Олимпийските игри преди двайсет и седем години; Гари от счетоводството имаше баба французойка и издишаше дима от цигарата си през носа, което го превръщаше в Морис Шевалие, а Елмот, колегата сгъвач на Арчи, беше Айнщайн, защото успяваше да реши две трети от кръстословицата в "Таймс".
Ноел имаше измъчен вид.
— Арчи… Получи ли ми бележката от господин Хироу за сгъването на…?
Арчи въздъхна.
За ваучерите на "Мадъркеър". Да, Ноел, казах на Елмот да продупчи другаде.
Ноел го погледна с благодарност.
— Ами поздравления за… сега ще продължа тука…
Ноел си седна обратно на бюрото.
Арчи отиде да се пробва при рецепционистката Морийн.
За жена на нейната възраст Морийн имаше много дълги крака приличаха на добре пристегнати в обвивката си наденички — и той открай време си падаше по нея.
— Морийн, скъпа, ще ставам баща!
— Сериозно ли, скъпи? О, колко се радвам. Момиче или…
— Засега още е твърде рано да се каже. Но ще е със сини очи! — усмихна се Арчи, за когото тези очи от евентуална генетична възможност бяха избуяли в непоклатим факт. — Ще си личи на кого прилича!
— Сини очи ли спомена, Арчи, скъпи? — бавно заговори Морийн, като подбираше думите внимателно. — Не се правя на интересна… обаче жена ти не е ли, хм, цветнокожа?
Арчи удивено заклати глава.
— Знам! Двамата с нея си имаме дете, гените се смесват и хоп — сини очи! Чудо на природата!
— О, да, чудо — тросна се Морийн и си помисли, че това е добър евфемизъм.
— Почерпи се.
Морийн погледна подозрително. Потупа розовите си бедра, стегнати във впити бели панталони.
— Ох, Арчи, скъпи. Не бива. Лепи ми се направо по краката и хълбоците, нали разбираш? А никой от нас не става по-млад, нали така? Така си е, нали? Не можем да върнем часовника назад, нали? Ах, тази Джоан Ривърс, де да знаех как го прави!