Алсана казва:
— Никой не се оплаква, да се разберем. Децата са благословия, колкото повече, толкова по-весело. Но едно ще ти кажа, когато погледнах и видях онзи ултранезнамкъвсиапарат…
— Ултразвук— поправя я Клара с пълна с ориз уста.
— Да, за малко да се довърша със сърдечен удар! Две! И едно гърло да храниш стига!
Клара се засмива и казва, че си представя физиономията на Самад, като го е видял.
— Не, скъпа моя — смъмря я Алсана и подпъхва голямото ги ходило под гънките на сарито. — Нищо не е видял. Не присъстваше. Не му позволявам да гледа такива неща. Жената трябва да си има тайни — мъжът няма какво да наднича в… женските… органи. Не му е работа.
Позорната племенница, която седи между двете, изсумтява през стиснати зъби:
— Мътните го взели, Алси, все по някое време е надничал в женските ти органи… Или си заченала непорочно?
— Ама че грубост — изрича по английски високомерно Алсана към Клара. — Вече е голяма за такъв език, но още е малка, за да е наясно.
След това Клара и Алсана с непреднамерения паралелизъм на хора в една и съща ситуация едновременно поставят длани върху издутите си кореми.
Нина, в опит да поправи грешката си:
— Аха… добре… Какво решавате за имената? Мислили ли сте?
Алсана е категорична.
— Мина и Малана, ако са момичета. Ако са момчета: Маджид и Милат. Имената, които започват с "М" са хубави. Силни. Махатма, Мухамад, онзи смешен господин Моркамби, от шоуто на Моркамби и Уайз — буква, на която може да се има доверие.
Клара обаче е по-предпазлива, даването на име ѝ се струва плашеща отговорност, божествена задача за обикновен смъртен.
— Ако е момиче, харесва ми Айри. По нашему това означава всичко — о 'кей, спокоен, кротък, сещате се.
Алсана е ужасена още преди Клара да е завършила изречението.
— О'кей? И това ми било име за дете? Че защо не я наречеш Далигосподинътнежелаеипитки или Каквочудесновреме?
— А пък Арчи харесва Сара. Е, няма какво толкова да си против Сара, ама няма и какво толкоз да му харресваш. След като е било подходящо за жената на Авраам…
— Ибрахим — поправя я Алсана по-скоро инстинктивно, отколкото заради точност към Корана. — Раждала бебета даже като станала на сто години, по милостта на Аллах.
После пак Нина, смутена от посоката, в която потръгва разговорът:
— На мен пък Айри ми допада. Запомнящо се. Различно.
Това вече на Алсана много ѝ харесва.
— Да му се не види, че какво разбира Арчибалд от запомнящо се. Или от различно. На твое място, скъпа моя — потупва тя Клара по коляното, — бих избрала Сара и точка по въпроса. Понякога трябва да позволяваме на мъжете да стане на тяхното. Само и само да има… хм, как се казва на английски… — тя вдига пръст пред здраво стиснатите си устни, като часови на портата… — спокойствие.
И в отговор Позорната племенница заговаря с тежък акцент, примигва с дългите си мигли, забражда се с колежанския си шал:
— О, да, лельо, да, малката покорна индийка. Ти не говориш с него, той говори на теб. Викате си и си крещите, но изобщо не общувате. И в крайна сметка той печели, понеже и бездруго си прави каквото и когато си иска. Изобщо не знаеш къде ходи, какво прави, какво чувства — почти никога не знаеш. Седемдесет и пета година сме, Алси. Тези връзки вече не вървят. Не е като у дома. На запад жените и мъжете нощуват, изслушват се, в противен случай… — Нина очертава с ръце въображаем облак гъба над главата си.
— Що за врели-некипели — напевно провлачва Алсана, затваря очи, клати глава, — ти си тази, която не слуша. Аллах ми е свидетел, че винаги давам толкова, колкото получавам. Но ти допускаш, че ме интересува какво прави той. Допусни че искам да знам. Истината е, че за да оцелее един брак, не са нужни толкова приказки; всичкото това "аз съм такъв" и "аз съм точно такъв" като във вестниците, цялото това разбулване особено когато съпругът ти е стар, когато е сбръчкан и се разпада, не искаш да знаеш какво е това хлъзгавото под кревата и какво дрънчи в гардероба.