Нина смръщва чело, Клара не може да предложи сериозно възражение и кутията с ориз прави още едно кръгче.
— Нещо повече — продължава Алсана след кратка пауза, като скръства пухкавите си ръце под гърдите, доволна да се докосне до тема, тъй близка на забележителната ѝ гръд, — когато си роден в семейство като нашето, би трябвало да си научил, че тишината, неизреченото, е най-добрата рецепта за семеен живот.
Защото и трите са отгледани в строги религиозни семейства, в домове, където бог слизал на всяко сядане около масата, промъкнал се във всяка детска игра и се настанявал в поза лотос под завивките с фенерче, за да провери дали не се случва нещо неприлично.
— И така, да се разберем — с раздразнение казва Нина. — Значи ти твърдиш, че известна доза потисничество поддържа здравословния семеен живот.
Алсана избухва, сякаш някой е натиснал копче:
— Потисничество! Що за нелепица! Аз говоря за здрав разум — нищо друго. Какъв е моят съпруг? Какъв е твоят? — сочи тя Клара. — Живели са по двайсет и пет години преди ние с теб да се родим. Какви са те? На какво са способни? С чия кръв са изцапани ръцете им? Какво лепне и мирише около слабините им? Кой знае? — Разперва ръце и въпросите ѝ отлитат в нездравословния килбърнски въздух, като повличат със себе си ято лястовички. — Какво разбираш ти, позорна моя племеннице, какво разбират твоите връстници?
На това място Нина не успява да удържи парченце лук, което изхвърча от устата ѝ под напора на искреното ѝ възмущение.
— Моите връстници? За бога, та ти си само две години по-възрастна от мен, Алси!
Но Алсана продължава въпреки възражението, изобразява във въздуха нож, който разсича скверния език на Позорната племенница.
…нима не искат всички да надзърнат в потните, тайни местенца на другите?
— Но лельо — примолва се Нина, повишавайки тон, защото тази тема я вълнува дълбоко, това е най-сериозното им разминаване: уговореният брак на Алсана. — Как понасяш да живееш с някого, когото изобщо не познаваш?
Вместо отговор влудяващо примигване: Алсана все се старае да изглежда приветлива точно в момента, когато събеседникът ѝ се разпали.
— Защото, госпожице Умницаптица, това е възможно най-лесно постижимото условие. Адам и Ева са се разбирали толкова добре именно защото не са се познавали, ама изобщо. Нека обясня. Да, вярно е, че се омъжих за Самад Икбал още вечерта в деня, когато се запознахме. Да, не го познавах. Но го харесвах достатъчно. Запознахме се в стаята за закуска в един зноен ден в Делхи и той започна да ми вее с вестник "Таймс". Помислих си, че има приятно лице, мил глас и отзад изглежда стегнат и добре оформен за мъж на неговите години. Много добре дори. Днес, винаги когато научавам нещо ново за него, го харесвам все по-малко. Така че, както виждаш, преди си бяхме по-добре.
Нина отчаяно тропва с крак, безсилна пред изкривената логика.
— Освен това никога няма да го опозная добре. Да се опиташ да измъкнеш нещо от моя съпруг, е като да се пробваш да изцедиш вода от вкаменен.
Нина прихва в смях, колкото и да не ѝ се иска.
— Казва се "вода от камък".
— Да, да, мислиш ме за глупава. Обаче от мъже разбирам. Казвам ти — Алсана се готви да направи обобщението, както е виждала неведнъж преди много години от младите адвокати в Делхи със загладените, разделени на път от едната страна коси, — мъжете са последната мистерия. В сравнение с мъжете бог е проста работа. Е, стига сме философствали — искаш ли самоса?
Отваря капака на една пластмасова кутия и седи дебела, красива и доволна от заключението си.
— Жалко, че ще имаш точно това — казва Нина на леля си и пали цигара. — Имам предвид момчета. Жалко, че ще имаш момчета.
— В смисъл?
Въпросът задава Клара, която е таен ползвател на библиотека (тайната се пази от Алсана и Арчи), осигурявана ѝ от Нина, благодарение на която само за два-три месеца успява да прочете "Жената евнух" на Гриър, "Страх от летене" на Ерика Джонг и "Вторият пол" — всичко това в скрит опит от страна на Нина да избави Клара от "невярното ѝ съзнание".
— В смисъл, че мъжете са предизвикали достатъчно неразбории това столетие. На света има достатъчно мъже, да му се не види. Ако знаех, че ще имам момче — тя замлъква, за да подготви двете си приятелки с невярно съзнание за новата идея, — сериозно щях да се замисля над алтернативата да направя аборт.
Алсана изпищява, захлупва с едната си длан ухото на Клара, с другата — своето, а после се задавя сериозно със залък патладжан. Поради някаква причина в същото време тези думи прозвучават на Клара смешно; истерично, неописуемо смешно; а Позорната племенница седи между двете смаяна, докато двете обли като яйца жени се накланят напред: едната от смях, другата от ужас и липса на кислород.