— Е? — попита Арчи, след като Самад даде координатите им.
— Такова блещене е поносимо само до известна степен. Някакво проучване ли правиш във връзка с радиотелеграфистите, или просто си падаш по задника ми?
Командирът им Дикинсън-Смит, който наистина си падаше по задника на Самад (и не само това, падаше си и по ума му; и по двете елегантни мускулести ръце, чието едничко предназначение бе да прегръщат любим; и по онези дълбоки светлозелени/кафяви очи), тутакси сложи край на разговора:
— Ик-Бол! Джоунс! Стига. Да виждате някой друг тука да си чеше езика?
— Просто отправях възражение, сър. Трудно е, сър, да се съсредоточиш върху Ф като Фокстрот и 3 като Зебра и да пращаш точки и тирета, когато до теб стои облещен като мопс боен другар и не пропуска нито едно твое движение. В Бенгал бихме казали, че човек с такива очи е обсебен от…
— Затвори си плювалника, Султан, педал такъв — не се стърпя Рой, който ненавиждаше Самад и сутеньорската му функция на свързочник.
— Макинтош — изсъска Дикинсън-Смит, — дай да не прекъсваме Султан. Продължавай, Султан.
За да парира евентуални подозрения, че има предпочитание към Самад, капитан Дикинсън-Смит си бе изградил навика да се заяжда с него и да насърчава омразния прякор Султан, но никога не го правеше както трябва; все се получените твърде меко, твърде сходно със собствения богат и изобилен език на Самад, в резултат на това Рой и останалите осемдесет преки подчинени като него ненавиждаха Дикинсън-Смит, подиграваха му се и открито показваха своето неуважение. През април 1945 година те вече го презираха от дън душа и се присмиваха на маниерното му поведение, съчетаващо капитанска претенциозност и хлапашка саможивост. Арчи, новобранец в Първа щурмова бригада, тепърва науча ваше тези неща.
— Просто му казах да си затвори устата и е за негово добро да го направи, султанът му със султан индийски. С цялото ми уважение към вас, сър — додаде любезно Рой.
Дикинсън-Смит знаеше от други полкове, от други танкове, че един низшестоящ просто не разговаря така с началника си… ако въобще има право да се обади. Дори любезният жест на Рой бе сигнал за провала на Дикинсън-Смит. В тези други танкове, били те "Шърман", "Чърчил" или "Матилда", които изпъстряха пустошта на Европа като упорити хлебарки, не ставаше изобщо дума за уважение или неуважение. Тук в речника влизаха само думи като подчинение, неподчинение, наказание.
— Султан… Султан… повтори замислено Самад. Не бих имал нищо против да ме наричате така, господин Макинтош, стига в това да имаше поне нещо вярно. Терминът обаче не е исторически издържан. Не е дори географски издържан. Сигурен съм, че съм ви казвал: аз съм от Бенгал. Думата султан се отнася за мъже от някои арабски страни, на няколкостотин километра от Бенгал. По отношение на разстоянията, да ме наричате "султан" е като да ви нарека "тлъстия Ханс".
— Наричал съм те Султан и пак ще те наричам, ясно?
— О, господин Макинтош. Толкова ли е сложно, толкова ли е невъзможно двамата с вас, принудени да съжителстваме в тази британска машина, да се борим с общи усилия като британски поданици'?
Уил Джонсън, който беше леко простоват, си свали кепето, както правеше при всяко споменаване на думата "британски".
— Накъде биеш? — попита Макинтош и намести биреното си шкембе.
— Наникъде — каза Самад. — Боя се, че не бия наникъде. Просто говорех, стараех се да поддържам разговора, както се казва, опитвах се да накарам мерача Джоунс да престане да зяпа така, да ми се кокори с тия очи, само и единствено това… И както изглежда, съм се провалил и в двата опита.
Звучеше искрено наранен и Арчи изпита внезапно, нехарактерно за един войник желание да уталожи болката. Но не му беше нито мястото, нито времето.
— Добре. Стига вече, престанете всички. Джоунс, провери картата — заповяда Дикинсън-Смит.
Арчи провери.
Пътуването им беше дълго, изтощително, рядко разнообразявано с нещо за вършене. Танкът на Арчи беше мостостроител — част от специализираните подразделения, които не са причислени към никое графство или вид войски, а обслужват цялата армия и се местят от страна в страна, ремонтират повредена техника, строят мостове, за да проправят път към бойното поле там, където пътищата са разрушени. Тяхната задача бе не толкова да участват в бойните действия, колкото да гарантират безпроблемно протичане на акциите. По времето, когато Арчи бе изпратен на фронта, вече се знаеше, че жестоките, кървави решения се вземат във въздуха и не зависят от трийсетмилиметровата разлика в калибъра на германските и английските бронебойни снаряди. Същинската война, която сваля градове на колене — онази война със смъртоносните изчисления на големина, детонация, население, се водеха на километри над главата на Арчи. Междувременно на земята техният тежък брониран, патрулиращ танк имаше елементарна задача: да избягва междуособиците в планините — това си беше война вътре във войната, — да се прокрадва между Националния фронт за освобождение ЕАМ и Гръцката народна освободителна армия ЕЛАС; да си проправя път през оцъклените погледи на преброените жертви и "погубената младост"; да се уверява, че комуникационните пътища, простиращи се от едната до другата страна на ада, са изцяло комуникативни.