— Добре, добре — изскубна се месарят от пръстите на Арчи и приглади дрехите си. — А сега се измести. Чакам да ми доставят месо. Работата ми е да източвам кръв. Не да се правя на психолог. Има една улица на самотниците — Лоунли Стрийт. Тука сме на Крикълуд, демек "горски ручей".
Арчи, който още не можеше дъх да си поеме от благодарене, даде на задна, отлепи се от тротоара и зави надясно.
Арчи Джоунс направи опит за самоубийство, защото жена му Офелия — италианка с теменужени очи и деликатен мустак — наскоро се разведе с него. Но той не прекара утрото на първи януари в купето на автомобила си, вдишвайки изгорели газове през маркуч на прахосмукачка "Хувър", защото обичаше Офелия. Напротив — направи го, защото бе живял с нея толкова дълго без да изпитва любов. Бракът на Арчи бе като да си купиш обувки, да си ги занесеш у дома и да установиш, че не ти стават. За пред хората свикна да си ги носи. Докато в един момент, трийсет години по-късно, обувките взеха, че се вдигнаха и излязоха от къщата. Офелия си тръгна. Трийсет години.
Доколкото имаше спомен, и те като всички останали започнаха добре. Онази първа пролет на 1946 година Арчи беше прясно изпълзял от мрачната бездна на войната и бе попаднал в едно флорентинско кафене, където го обслужи сервитьорка слънце: Офелия Диаджило, от главата до петите в жълто, разпръскваше топлина и обещания за секс, докато му поднасяше капучино с гъст каймак. Двамата се впуснаха в авантюрата като коне с капаци. Тя нямаше как да знае, че жените в живота на Арчи са преходни като дневната светлина; че някъде дълбоко в себе си той не харесва нежния пол, не вярва на жените и е способен да обича само дами с ореол. Нямаше кой да предупреди и Арчи, че на родословното дърво на семейство Диаджило се спотайват две истерични лели, чичо, който разговаря с патладжани, и братовчед, който си носи дрехите с предницата отзад. И така, двамата се ожениха и заминаха за Англия, където Офелия много бързо осъзна грешката си, Арчи много бързо подлуди младоженката, а ореолът на благоверната бе заврян на тавана, да събира прах при другите непотребни вещи и счупени домакински уреди, които Арчи обещаваше един ден да поправи. Сред непотребните вещи имаше и прахосмукачка "Хувър".
Сутринта след Коледа, шест дни преди да спре колата си пред халал месарницата на Мо, Арчи се върна в семейната къща близнак в Хендън, за да си потърси хувъра. Това бе четвъртото му посещение на тавана за четири дни — опитваше се да пренесе остатъците от брака си в своето ново жилище и прахосмукачката бе сред последните вещи, които искаше да си вземе — една от най-непоправимо счупените вехтории, най-грозната; уред, който няма друга причина да искаш да си прибереш, освен от единия инат, понеже си загубил дома си. Това е то разводът: да вземаш вещи, които вече не искаш, от хора, които вече не обичаш.
— Пак вие, значи — отвори му прислужничката испанка, Санта Мария или Мария Санта, нещо подобно. — Мистер Джоунс, този път какво? Кухненската мивка, си?
— "Хувър" — мрачно рече Арчи. — Прахосмукачка.
Онази го прониза с поглед и се изплю върху изтривалката на сантиметри от обувките му.
— Заповядайте, сеньор.
Къщата беше станала рай за хора, изпълнени с ненавист към Арчибалд. След като се справи с прислужничката, му се наложи да се изправи лице в лице с многочислената италианска фамилия на бившата си, с медицинската сестра, която се грижеше за душевното здраве на Офелия, с представителка на общината и разбира се със самата Офелия, която бе в сърцевината на тази лудница — тя лежеше свита в ембрионална поза на канапето и мучеше унило в гърловината на бутилка "Бейлис". Отне му час и четвърт само докато преодолее вражеския фронт — и за какво? Заради своенравен "Хувър", зарязан месеци по-рано поради упорството да прави точно обратното на онова, което се очаква от една прахосмукачка: вместо да всмуква прах, бълваше прах.
— Мистер Джоунс, защо идва тука, като това прави вас толкова нещастен. Бъдете разумен. Какво трябва вас? — Домашната прислужница го следваше по стълбите към тавана, въоръжена с някаква почистваща течност: — Счупена. Не ви трябва. Нали? Нали?
Включи я в контакта и му показа, че не работи, като щракна копчето без резултат. Арчи издърпа щепсела от контакта и безмълвно нави кабела около прахосмукачката. След като е счупена, заминава с него. Всички счупени вещи заминават с него. Възнамеряваше да поправи всяка неработеща проклетия, пък било и само за да покаже, че го бива за нещо.