След вечеря се преструваха, че издирват убийците и минаваха с бръснещ полет над селото, като претърсваха задължително трите долнопробни бардака и скътаните спални на местните красавици, но не след дълго и това им омръзна и просто пушеха евтини пури пред танка, докато се наслаждаваха на тъмнеещия кървавочервен залез и си приказваха за предишни прераждания в тяло на разносвач на вестници (Арчи) и студент по биология (Самад). Обсъждаха неща, с които Арчи не беше съвсем наясно, а в хладната нощ Самад споделяше тайни, които никога не би изрекъл гласно.
Помежду им се настаняваха дълги паузи, които не причиняваха неудобство — като между дългогодишни приятелки. Гледаха звездите, блещукащи над чуждата земя, но без да изпитват тъга по дома. Накратко, помежду им се завърза онзи тип приятелство, което един англичанин е способен да завърже по време на почивка — само и единствено по време на почивка. Приятелство, което не се съобразява със социално положение и расова принадлежност; което се базира на близостта в пространството и се съхранява, защото англичанинът не вярва, че близостта в пространството ще остане задълго.
Мина седмица и половина откакто радиото беше ремонтирано, но все още никой не отговаряше на сигналите за помощ, които двамата изпращаха на различни вълни с надеждата, че ще бъдат чути. (Дотогава селяните бяха разбрали, че войната е свършила, но някак нямаха желание да известят двамата си гости, ежедневната търговия с които даваше сериозен тласък на местната икономика.) В пустите отрязъци време Арчи повдигаше части от веригата с метален лост, докато Самад се опитваше да локализира проблема. В другия край на света семействата им ги бяха отписали.
— Чака ли те някой у дома в Брайтън… жена? — попита Самад, както беше пъхнал главата си в лъвската паст, зейнала между веригата и бронята на танка.
Арчи не беше красавец. Можеше да ти се стори страхотен, ако видиш негова снимка и закриеш с пръст носа и устата му, ала иначе беше съвсем невзрачен. Момичетата припадаха по тъжните му сини очи а ла Синатра, но ушите а ла Бен Кросби и носът, който свършваше с естествена луковица, издута като при У. К. Фийлдс, ги отблъскваше.
— Няколко — небрежно отвърна той. — Намират се, да ти кажа. А при теб?
— На мен вече са ми избрали една млада дама. Казва се госпожица Бегам, дъщеря на господин и госпожа Бегам. "Сватовете", както се казва. Боже мой, тез двамата са толкова нагоре в обществената йерархия в Бенгал, че дори губернаторът седи на тръни, докато неговият молла не му донесе покана за вечеря от тях!
Самад прихна в звучен смях, като очакваше събеседникът му да се присъедини, но Арчи, който не разбра нито дума, запази обичайното си каменно изражение.
— О, те са чудесни — продължи Самад с едва забележим спад в ентусиазма. — Наистина прекрасни хора. С много чиста кръв… и като допълнителна екстра, жените в техния род традиционно, от векове насам, хм, са с големи балкони… ама просторни ти казвам…
Самад придружи думите си със съответния жест, след което съсредоточи вниманието си обратно върху това да намести всеки зъб на неговото правилно място.
— И? — попита Арчи.
— Какво ѝ?
— Ама…? — Арчи повтори мимиката, но този път анатомичното преувеличение беше толкова голямо, че очертаната във въздуха жена не би могла да стои на краката си.
— О, само че ще трябва да почакам — вметна Самад и се усмихна замислено. — За зла врага, в семейство Бегам все още не се е родило дете от женски пол от моето поколение.
— Искаш да кажеш, че жена ти още не е родена?
— Е, ѝ? — учуди се Самад и си дръпна цигара от горния джоб на Арчи. Прокара клечка кибрит отстрани на танка и я запали. Арчи отри потта от лицето си с намаслена ръка.
— В моя край мъжът предпочита да опознае жената, преди да се ожени.
— В твоя край зеленчуците ги варят, докато се разпаднат. Което не означава, че е правилно.
Последната им вечер в селото бе черно като в рог, притихнало. В тежкия задух дори цигарата не носеше удоволствие, затова Арчи и Самад, като нямаше какво друго да си правят ръцете, почукваха с пръсти по студените каменни стъпала на църквата. За момент, в припадащия мрак, Арчи забрави, че войната на практика вече не съществува. Една такава нощ — минало свършена, бъдеще перфектна.
Именно в онази нощ, докато все още нямаха представа, че е настъпил мир, Самад реши да затвърди дружбата си с Арчи. Често това става чрез обмен на някаква конкретна информация: дребно сексуално прегрешение, сърдечна тайна или мъглява скрита страст, за която хората обикновено не споделят пред нови познати. Ала за Самад нямаше нищо по-близко и по-важно от кръвта. В този смисъл стана естествено докато седяха на светата земя, той да заговори за онова, което е свято за него. А нямаше какво по-силно да пробуди кръвта във вените му и земята, в която тази кръв бе попивала в продължение на векове, от историята за прадядо му. И Самад разказа на Арчи доста пренебрегваната, стогодишна, заплетена и плесенясала история за Мангал Панде.