13.0 Госпожа Джанет Трот предложи на детската площадка да бъде изградена втора катерушка, за да има място за повече деца, които обичат да се катерят, но за съжаление към момента е толкова претъпкано, че съществува риск от нараняване. Съпругът на госпожа Трот, архитект Хановър Трот, изяви желание да направи проект и да надзирава строежа на подобно съоръжение безплатно за училището.
13.1 Председателката не видя възражения. Пристъпи към гласуването на предложението.
13.2 Господин Икбал поиска да узнае защо западната образователна система поставя на преден план активността на тялото за сметка на активността на мисълта и душата.
13.3 Председателката изрази съмнение в истинността на подобно твърдение.
13.4 Господин Икбал настоя гласуването да бъде отложено, докато той не представи в писмен вид основните си аргументи, и настоя, че синовете му Маджид и Милат получават необходимата им физическа натовареност чрез стойка на глава, като така заздравяват мускулите си и изпращат кръв, която стимулира соматосензорната кора на мозъка.
13.5 Госпожа Улф попита дали господин Икбал очаква нейната Сюзан да прави задължително стойка на глава.
13.6 Господин Икбал заключи, че предвид резултатите на Сюзан и проблемите ѝ с килограмите, стойката на глава може да повлияе благотворно.
— Да, господин Икбал?
Самад насила откъсна пръстите на Алсана, вкопчени здраво за ревера му, изправи се напълно ненужно и запрелиства купчина листове, прищипани върху подложка, като накрая намери който търсеше и го изкара най-отгоре.
— Да, да. Имам предложение. Предложение.
През залата премина сподавен стон, последван от кратко наместване, почесване, прехвърляне на крак връз крак, ровене в чанти и побутване на връхни дрехи върху столове.
— Ново предложение ли, господин Икбал?
— О, да, госпожо Минивър.
— Само че днес вече направихте дванадесет предложения; може би някой друг…
— О, става въпрос за нещо твърде важно, за да бъде отлагано, госпожо Минивър. А сега, ако ми позволите…
— Не съм госпожа.
— Моля?
— Ами да… Аз не съм… Цяла вечер ме… и не ми… не съм никаква "госпожа".
Самад изгледа въпросително Кейти Минивър, после заби поглед в записките си, все едно отговорът можеше да се крие там, накрая пак обсади председателката:
— Извинете. Не сте ли омъжена?
— Разведена съм, да, разведена. Запазих си името.
— Разбирам. Моите съболезнования, госпожице Минивър. А сега да се върнем на…
— Съжалявам — прекъсна го Кей ги и прокара пръсти през неуправляемата си коса. — Но не съм и госпожица. Съжалявам. Нали разбирате, била съм омъжена, така че…
Елен Коркоран и Джанин Ланзерано, две приятелки от Групата на активните жени, подкрепиха Кейти с усмивка. Елън поклати глава, за да покаже на Кейти, че не бива да плаче (защото се справяш добре, чудесно се справяш); Джанин оформи едно безгласно "Продължавай" и тайничко вдигна окуражителен палец.
— Наистина не бих се… Просто имам чувството, че семейното положение не би трябвало да става тема на обсъждане… не че искам да ви злепоставя, господин Икбал. Ще се чувствам по-добре, ако ме наричате "мадам".
— Така ли?
— Да.
— И няма ли някакъв лингвистичен хибрид? — попита Самад, подтикван от неподправено любопитство и без да обръща внимание на подмолните трептения на горната устна на Кейти Минивър. — Термин, с който се описва жена, която или е изгубила съпруга си, или няма вероятност да си намери нов?
Алсана изпъшка и стисна глава между дланите си.
Самад си погледна записките, подчерта нещо с химикалки три пъти и се обърна към родителското настоятелство:
— Празникът на жътвата.
Наместване, почесване, прехвърляне на крак връз крак, побутване на връхни дрехи.
— Да, господин Икбал — каза Кейти Минивър. — Какво по-точно за Празника на жътвата?
— Точно това питам и аз. Какво толкова има около този Празник на жътвата? За какво става въпрос? И защо децата ми трябва да го празнуват?
Директорката, госпожа Оуенс, изтънчена дама с приятно лице, наполовина скрито от русия бретон на подстригана на строго каре коса, направи знак на Кейти Минивър, че тя ще се заеме.