— Господин Икбал, на есенната сесия се занимахме доста подробно с въпроса за религиозните празници. Както, убедена съм, знаете, в нашето училище вече се отбелязват голям брой религиозни и светски събития: сред тях Коледа, Рамадан, Китайската нова година, Дивали, Йом Кипур, Ханука, рожденият ден на Хайле Селасие и смъртта на Мартин Лутър Кинг. Празникът на жътвата е част от последователните усилия на нашето училище да се съобразява с религиозното разнообразие, господин Икбал.
— Разбирам. А в нашето училище има ли много езичници, госпожо Оуенс?
— Езичници… боя се, че не ви разби…
— Много е просто. В християнския календар присъстват трийсет и седем религиозни събития. Трийсет и седем. В мюсюлманския са девет. Само девет. И са притиснати от този невероятен напор от християнски празници. И така, предложението ми е съвсем просто. Ако махнем всички езически празници от християнския календар, ще се освободят… — Самад замлъкна и надзърна в записките си — двайсетина дни, в които децата могат да празнуват Лайлат ал-Кадр през декември, Ейд ул-Фитр през януари и Ейд ул-Адха през април, например. По мое мнение първият празник, който трябва да си замине, е този на жътвата.
— Опасявам се — каза госпожа Оуенс, като го дари със своята мила, но непоколебима усмивка и удостои тълпата с поантата: — че заличаването на християнските празници от лицето на земята излиза извън моите правомощия. Иначе бих забранила Коледа, за да си спестя целия кошмар с пълненето на чорапи.
Самад не обърна внимание на кикота, който предизвикаха думите ѝ, и продължи:
— Но нали това ви говоря. Празникът на жътвата не е християнски. Че къде в Библията пише: "И кради хранителни продукти от килера на родителите си, и ги занеси в училище, и придумай майка си да опече хляб във формата на риба". Това са езически неща! Кажете ми къде пише: "И отнеси кутия замразени рибешки пръстчета на оная бабишкера, дето живее в Уембли"?
Госпожа Оуенс се намръщи, ненавикнала на сарказъм от друг вид, освен типично учителския, а именно: "Да не живеем в плевня? И у дома ли се държиш така?".
— Разбира се, господин Икбал, Празникът на жътвата си струва да бъде запазен именно поради благотворителния аспект. Носенето на храна на възрастните ми се струва похвални идея, независимо дали тя среща подкрепа в библейските текстове, или не. Все пак никъде в Библията не пише на Коледа да слагаме пуйка на трапезата си, ала това не пречи на хората да го правят. Честно казано, господин Икбал, за нас тези неща са свързани по-скоро с общността, отколкото с религията като такава.
— Общността е богът на човека! — повиши тон Самад.
— Да, хм… е, ще гласуваме ли предложението?
Госпожа Оуенс огледа нервно стаята за вдигнати ръце.
— Някой подкрепя ли го?
Самад стисна Алсана за ръката. Тя го ритна по кокалчето. Той я настъпи по пръста. Тя го ощипа по хълбока. Той ѝ изкълчи кутрето и тя сърдито вдигна дясната си ръка, докато умело забиваше лакът в слабините му с лявата.
— Благодаря ви, госпожо Икбал — каза госпожа Оуенс, а Джанис и Елън изгледаха Алсана със състрадателните си тъжни усмивки, които пазеха за горките потиснати мюсюлманки.
— Всички, които подкрепят предложението да бъде свален Празникът на жътвата от училищния календар…
— Заради езическите му корени.
— Заради определени езически… елементи… да вдигнат ръка.
Госпожа Оуенс огледа стаята. Една ръка — на хубавката червенокоса учителка по музика Попи Бърт-Джоунс се изстреля във въздуха, при което множеството ѝ гривни издрънчаха около китката. След това семейство Чалфън — Маркъс и Джойс, — застаряваща двойка хипита, облечени с псевдоиндийски дрехи, предизвикателно вдигнаха ръце. После Самад отправи настойчив поглед към Клара и Арчи, които седяха смутени в другия край на залата, и във въздуха бавно се плъзнаха още две ръце.
— Има ли против?
Останалите трийсет и шест ръце се вдигнаха.
— Предложението не се приема.
— Убеден съм, че Слънчевата задруга на училищните вещици и гоблини ще остане възхитена от това решение — каза Самад и си седна на мястото.
След сбирката, докато Самад излизаше от тоалетната, където с известни трудности успя да се облекчи в миниатюрния писоар, красивата червенокоса учителка по музика Попи Бърт-Джоунс го заговори в коридора:
— Господин Икбал.
— Да?
Тя му подаде дълга, бледа, тук-там осеяна с лунички ръка.
— Попи Бърт-Джоунс. Водя репетициите на духовата музика, както и часовете по пеене на Маджид и Милат.