2. От това по-добре, здраве му кажи
Сделката беше следната: на 1 януари 1980 година, като човек, който се зарича да откаже сиренето, за да започне да си позволява шоколад, Самад отказа мастурбацията, за да започне да пие алкохол. Сключи сделка с Бог, направи му бизнес предложение: Самад беше активната страна, Аллах — пасивната. И от онзи ден нататък Самад се наслаждаваше на относителен душевен мир и множество пенливи бири "Гинес" с Арчибалд Джоунс; дори си създаде навика последната глътка да изпива вдигнал глава към небето, като християнин, и да си мисли: "Общо взето съм добър човек. Не друсам салама. Е, добре де. Сегиз-тогиз пийвам по някое питие. От това по-добре, здраве му кажи… "
Но това не беше подходящата религия за компромиси, сделки, пактове, слабости… и изрази като "от това по-добре, здраве му кажи". Ако човек търси емпатия и отстъпки, ако се оглежда за либерални тълкувания, ако иска почивка, значи в случая вика за грешния отбор. Богът на Самад не беше като онзи симпатичен белобрад аматьор от англиканската, методистката или католическата църква. Богът на Самад не казваше на хората: "Е, добре де". В момента, в който Самад забеляза сладката червенокоса учителка по музика Попи Бърт-Джоунс през онзи юли на 1984-та, той най-сетне се убеди в тази истина. Знаеше, че неговият Бог си отмъщава, знаеше, че играта свършва, разбра, че договорът е разтурен, а клаузата за здравия разум в крайна сметка не съществува, че изкушението е съзнателно и злонамерено хвърлено на пътя му. Накратко, край на сделките.
Мастурбацията бе възобновена с апломб. Двата месеца между първата и втората среща на Самад с очарователната червенокоса учителка по музика бяха най-дългите, най-лепкавите, най-вонящите, най-гузните петдесет и шест дни в живота му. Където и да се намираше, каквото и да правеше, неизбежно се озоваваше в плен на някаква синестетична втораченост в тази жена: чуваше цвета на косата ѝ в джамията, подушваше допира на ръката ѝ в метрото, вкусваше усмивката ѝ, докато — ни лук ял, ни лук мирисал — отиваше на работа; и това на свой ред доведе до опознаване на всички лондонски обществени тоалетни и до такава масирана мастурбация, че би дошло в повече дори на петнайсетгодишен тийнейджър от Шетландските острови. Единствената утеха на Самад беше, че — също като Рузвелт — е начертал нов курс: щеше да победи, без залък да употреби. Някак му се щеше да се пречисти от гледките и ароматите на Попи Бърт-Джоунс, от греха на ръкоблудството, и макар да не бе време за пости и да се точеха най-дългите дни в годината, между изгрева и залеза през устните на Самад не преминаваше никакво вещество — нищичко, дори (благодарение на миниатюрния порцеланов плювалник) собствената му плюнка. И понеже на входа не постъпваше храна, резултатът на изхода беше толкова рядък и нищожен, толкова оскъден и прозрачен, че Самад бе на път сам себе си да убеди, че грехът му не е толкова голям и един прекрасен ден ще може да масажира едноокия Джак тъй енергично, както му харесва, а отвътре няма да бликне друго, освен въздух.
Но въпреки силния глад — духовен, физически, сексуален — Самад продължаваше да работи по дванайсет часа на ден в ресторанта. На практика това бе единственото място, където му се струваше поносимо да бъде. Не понасяше да е със семейството си, не понасяше да се отбива в. О'Конълс", не понасяше да доставя на Арчи удоволствието да го вижда и подобно състояние. До средата на август бе увеличил работното си време до четиринайсет часа на ден; имаше нещо успокоително в ритуалните му действия — в това да вземе кошчето с розови салфетки, сгънати във формата на лебедчета, и да последва пътеката на пластмасовите карамфили, проправена от Шива; да коригира положението на вилицата и ножа, да полира чашите, да премахне петънце от порцеланова чиния. Макар и лош мюсюлманин, Самад беше опитен сервитьор — това никой не можеше да отрече. Бе придобил едно досадно умение и го бе довел до съвършенство. Тук поне го биваше да показва на другите правилния път: как да замаскираш стари лучени бхаджи, как да направиш така, че малко скариди да изглеждат повечко, как да обясниш на австралиец, че не иска толкова люто, колкото си мисли, че иска. Извън вратата на "Двореца" Самад беше мастурбатор, лош съпруг и безучастен баща с англикански нрави. Но тук, между четирите жълтозелени стени с индийски десен, беше еднорък гений.