…Щрак — тряс. Щрак — тряс. Маджид, Айри. Самад отвори очи и погледна в огледалото за обратно виждане. На задната седалка седяха двете деца, които чакаха: и двамата с очилца, Айри с изкуствена афроприческа (не беше красиво дете: гените някак странно се бяха смесили в тялото ѝ, имаше носа на Арчи и ужасните предни зъби на Клара), Маджид с гъстата си черна коса, натикан на неудобното средно място. Маджид носеше флейта, Айри — виола. Но извън тези подробности, нещата не бяха съвсем наред. Освен ако Самад не беше в тотална заблуда, нещо в колата не беше както трябва — крояха нещо. И двете деца бяха облечени в черно — от главата до петите. И двамата носеха бели ленти над лакътя на лявата ръка, върху които бяха изрисувани нескопосано кошове със зеленчуци. На врата и на двамата висяха на връв подложки за писане с химикал.
— Кой ви стори това?
Тишина.
— Амма ли? И госпожа Джоунс?
Тишина.
— Маджид! Айри! Езика ли си глътнахте?
Пак тишина; детска тишина, тъй отчаяно желана от възрастните, ала уви тъй призрачна, щом най-накрая се възцари.
— Милат, ти знаеш ли какво става?
— Голяма досада — изхленчи Милат. — Ей ги двамцата, големите умници, сополанковци, дрисльовци, Негово късогледство господин Магу и госпожа Миризливо Гну.
Самад се обърна на седалката да огледа двамата сърдитковци.
— Трябва ли да ви питам за какво е цялата работа?
Маджид си взе химикалката и написа с красивия си спокоен почерк, печатно: "ако желаеш", след което откъсна страницата и я подаде на Самад.
— Обет за мълчание. Ясно. И ти ли, Айри? Не допусках, че ще се вържеш на подобна глупост — твърде си чувствителна.
Айри надраска нещо на подложката си и предаде посланието си. Простест.
— Простест? Кои са тези Прос и защо ги тествате? Майка ти ли те научи на тази дума?
Айри аха да избълва напиращото ѝ отвътре обяснение, но Маджид направи жест като да си дърпа цип на устата, грабна листа и задраска първото "с".
— А, ясно. Протест.
Маджид и Айри закимаха бясно.
— Хм, колко очарователно. И предполагам, че майките ви заедно са написали целия сценарий? Костюмите? Листата?
Тишина.
— Същински политзатворници… нито думичка. Е, добре: може ли да попитам срещу какво протестирате?
И двете деца тутакси посочиха лентите на ръцете си.
— Зеленчуци? Протестирате за правата на зеленчуците?
Айри закри устата си с ръка, за да не си позволи да изкрещи отговора, докато в суматохата Маджид си приготви нов лист. Протестираме в подкрепа на празника на жътвата.
Самад изръмжа:
— Вече ви казах. Не искам да участвате в тези глупости. Те нямат нищо общо с нас, Маджид. Защо вечно се опитваш да бъдеш такъв, какъвто не си?
Настъпи всеобщ и безмълвен гняв, докато всички присъстващи преглътнат болезнения случай, който се имаше предвид. Няколко месеца по-рано, на деветия рожден ден на Маджид, групичка много приятни бели момчета с безупречно поведение се бяха появили на входната врата — търсеха Марк Смит.
— Марк ли? Тук няма Марк — отвърна Алсана със сърдечна усмивка и леко навеждане, за да е на тяхната височина. — Това е домът на семейство Икбал. Явно сте сбъркали къщата.
Преди тя да успее да завърши изречението, Маджид профуча навън, избутвайки майка си от полезрението.
— Здрасти, момчета.
— Здрасти, Марк.
— Отивам на шах, мамо.
— Добре… ММарк — сразена от този последен удар: замяната на "амма" с "мамо". — Не закъснявай.
— КРЪСТИЛ СЪМ ТЕ С ВЕЛИЧАВО ИМЕ КАТО МАДЖИД МАХФУЗ МУРШЕД МУБТАСИМ ИКБАЛ! — разкрещя се Самид, щом Маджид се прибра вкъщи след шаха и се изстреля нагоре по стълбите като куршум, за да се скрие в стаята си. — А ТИ ДЪРЖИШ ДА ТЕ НАРИЧАТ МАРК СМИТ!
Но това бе просто симптом за далеч по-дълбоко физическо неразположение. Маджид наистина искаше да бъде в друго семейство. Искаше да притежава котки, а не хлебарки, искаше майка му да свири на виолончело, не да трака на шевната машина; искаше в ъгъла на двора да пълзят увивни растения, а не нарастваща купчина хорски боклуци; искаше във фоайето да има пиано вместо вратата от колата на братовчеда Куршед; искаше да ходи на велопоходи до Франция, не на еднодневни екскурзии до Блекпул на гости на лелите; искаше на пода на стаята му да има лъскав паркет, не сбръчкан килим с оранжево-сини мотиви, домъкнат от ресторанта; искаше баща му да бъде лекар, не еднорък келнер; и този месец Маджид бе трансформирал всички тези свои желания и желание да се включи в Празника на жътвата, както би сторил един истински Марк Смит. Както би сторил всеки друг.