— Thriiiii-ller! — запя Милат с пълно гърло, убеден, че е схванал подсказаното от баща му — Thriii-ller night! Майкъл Джексън, госпожице! Майкъл Джексън!
Самад се хвана за главата. Госпожица Бърт-Джоунс изгледа подозрително как дребосъкът пред нея се върти и се хваща за слабините.
— Добре, Милат, благодаря ти. Благодаря, че сподели с нас… това.
Милат се ухили.
— Няма проблеми, госпожице.
Докато децата се редяха на опашка, за да си купят по две сухи бисквити с фибри и чаша безвкусна плодова напитка срещу двайсет пенса, Самад като хищник последва леката пъпка на Попи Бърг-Джоунс към хранилището по музика: малка стаичка без прозорци, без път за бягство и пълна с инструменти и кантонерки, натъпкани с ноти; лъхна го мирис, който в първия момент помисли, че идва от нея, но след това установи, че се дължи на овехтялата кожа на калъфите за цигулките и мекия аромат на старо дърво.
— Тук ли работите? — посочи Самад бюрото, затрупано под камара бумаги.
Попи пламна.
— Миниатюрно е, нали? Орязват бюджета за музика с всяка изминала година, докато тази година в крайна сметка вече нямаше от какво да се реже. Та сега натикват някакви бюра в килер и наричат това "кабинет". Ако не беше Общината, и бюро нямаше да има.
— Тесничко е — огледа Самад в отчаяно търсене на местенце, където да застане на повече от една ръка разстояние от нея. — Направо си е клаустрофобично.
— Знам, че е ужасно… но, моля, седнете?
Самад се озърна да види кой стол има предвид тя.
— О, боже! Съжалявам. Ето го. — Тя запрати с една ръка на земята листа, книги и боклуци и под тях се показа табуретка с доста съмнителен вид. — Сама я сковах… но е здрава.
— Практикувате дърводелство? — попита Самад и добави още едно основание за извършване на грях. Занаятчия и музикант в едно?
— Не, не, не, бях записала един курс, вечерно, нищо особено. Направих тази табуретка и едно столче за крака, само че то се счупи. Не мога да се сравнявам с… Ето, дори не мога да се сетя за някой прочут дърводелец.
— Исус винаги е на разположение.
— Е, няма как да кажа: "Не мога да се сравнявам с Исус"… Така де, очевидно е, че не мога да се сравнявам, но то е поради други причини.
Самад зае клатушкащото се място, а Попи Бърт-Джоунс се настани зад бюрото.
— Имате предвид, че не сте добър човек ли?
Самад веднага осъзна, че я е смутил с неочаквано сериозния въпрос; тя прокара пръсти през гривните си, опипа едно шарено копче на ризата си, изсмя се треперливо.
— Лаская се от мисълта, че не съм съвсем лош човек.
— А това достатъчно ли е?
— Ами…
— О, уважаема… — сепна се Самад. — Пошегувах се, госпожице Бърт-Джоунс.
— Добре де, да речем, че не мога да се сравнявам с Томас Чипъндейл… толкова по въпроса.
— Да — кимна любезно Самад, като в същото време си помисли, че краката ѝ са по-красиви от краката на стол в стил "Кралица Ана", — толкова по въпроса.
— Така, докъде бяхме стигнали?
Самад се надвеси леко над бюрото, за да я погледне.
— Бяхме ли стигнали до някъде, госпожице Бърт-Джоунс?
(Той прибягна до очите си; не беше забравил как някога му казваха, че тези негови очи… на новодошлото в Делхи момче Самад Миа, така казваха, имал очи, за които си струва да умреш.)
— Търсех си… търсех… търсех си нотите… къде са ми нотите?
Тя започна да рови сред хаоса на бюрото си и Самад се изопна назад на табуретката, като извлече дребното възможно удоволствие от това, че пръстите ѝ — така поне му се стори — май трепереха. Дали проблесна искра в този момент? Беше на петдесет и седем — бяха минали сигурно десет години, откакто бе изживявал подобен момент, — съвсем не беше сигурен, че би го разпознал, ако изобщо се появи.
Ах ти, старче, каза си, докато попиваше потта от лицето си, стари глупако. Тръгвай си, махай се, преди да си се удавил в собствените си гузни секрети (понеже се потеше като свиня), махай се, преди да си оплескал положението още по-повече. Нима бе възможно? Възможно ли беше през последния месец — месецът, в който бе се изцеждал и изригвал, молил и умолявал, сключвал сделки и обмислял, без да престава нито за миг да мисли за нея, — възможно ли беше тя също да е мислила за него?
— О! Докато търся… спомних си, че исках да ви попитам нещо.