Да! зарадва се човекоподобният глас, настанил се в десния тестис на Самад.
Какъвто и да беше въпросът, отговорът със сигурност би бил да да да. Да, ще те любя ей на тази маса, да, ще горим в ада за това, и да, госпожице Бърт-Джоунс, да, отговорът е неизбежно, неизменно — да. Но по някакъв начин там, където разговорът продължаваше, в рационалния свят на метър над пакета с мъжкото му достойнство му, се получи отговор: "Сряда".
Попи се засмя.
— Не, нямам предвид, че днес е сряда — не изглеждам чак такава блондинка, нали? Исках да попитам какъв е денят, нали разбирате, за мюсюлманите. Понеже видях Маджид в някакъв костюм, но когато го попитах, той не пожела да ми отговори. Притесних се да не би да съм го засегнала.
Самад се намръщи. Отвратително е да ти се напомня за детето ти, докато мисълта ти е заета с въпроса какъв точно нюанс и твърдост има зърното, притиснато в сутиена и ризката.
— Маджид ли? Моля ви, не се тревожете за Маджид. Сигурен съм, че не се е засегнал.
— Значи съм била права — засия Попи. — Предполагам, че е един вид, знам ли, гласови пости?
— Хм… да, да — запъна се Самад, като не искаше да дава гласност на семейните спорове, — символ на казаното в Корана, че в деня на разплатата най-първо ще изпаднем в несвяст. Тоест, един вид мълчание. Та най-големият син в семейството се облича в черно и, хм, се въздържа от говор за… затова… затова… за период от време… един вид процес на… на пречистване.
Мили боже!
— Разбирам. Очарователно, просто удивително. Значи Маджид е по-големият?
— С две минути.
Попи се усмихна.
— Само с две, значи.
— Две минути — продължи търпеливо Самад, защото разговаряше с човек, незапознат с въздействието, което са оказвали такива кратки периоди от време в цялата история на семейство Икбал — могат да променят всичко.
— А този процес как се нарича?
— Амар дурбол лагче.
- Какво означава това?
Буквален превод: чувствам се слаб. Означава, госпожице Бърт-Джоунс, че копнея да ви целуна с всяка фибра на тялото си и това ме кара да се чувствам слаб.
— Означава — отвърна Самад на глас, без да му мигне окото — "почит пред Създателя със затворена уста".
-Амар дурбол лагче. Леле! — възкликна Попи Бърт-Джоунс.
— Аха — кимна Самад Миа.
Попи Бърт-Джоунс се надвеси напред на стола.
— Не знам… на мен ми се струва просто невероятен акт на самоконтрол. На Запад нямаме нищо подобно, не съществува такова чувство за жертвоготовност, толкова ви се възхищавам на способността за въздържание, на самоограничението.
При което Самад ритна табуретката като човек, тръгнал да се беси, и посрещна бъбривите устни на Попи Бърт-Джоунс със своите трескави устни.
7 Кътници
И греховете на бащата от Изтока ще бъдат въздадени на синовете му от Запада. Обикновено те нямат бърза работа, кротуват си в гените като плешивост или рак на тестисите, ала понякога се проявяват в същия ден. В същия момент. Това поне обяснява защо две седмици по-късно, по време на древния друидски празник на жътвата, Самад безмълвно сгъва едничката си риза, която никога не е носил в джамия (за чистите всичко е чисто), в найлонова торбичка, за да може по-късно да се преоблече и да се види с госпожица Бърт-Джоунс (16:30 часа, при часовника в Харлсдън), без да събуди подозрение… докато Маджид и вероотстъпникът Милат натикват в две раници само четири консерви нахут с изтекъл срок на годност, пакетче чипс и няколко ябълки (от това по-добре, здраве му кажи), за да се подготвят за срещата с Айри (16:30 часа, до будката за сладолед) и оттам — за посещение при назначения им от училище възрастен човек, комуто щяха да предложат езическа благотворителност, някой си господин Дж. Р. Хамилтън от Кенсъл Райз.
Никой от участниците не си даваше сметка, че качването в тези два автобуса е скрепено от древни свързващи линии — казано по модерному, повторение на предаването. Били сме вече тука. Нещо като да гледаш телевизия в Бомбай, Кингстън или Дака — навсякъде все същите стари английски ситкоми, старите британски колонии, пристегнати в дълъг, безкраен клуп. Понеже имигрантите винаги са проявявали подчертана склонност към повторенията — поради преместването навярно, все едно дали от Запад на Изток, от Изток на Запад, или от един остров на друг. Дори когато се установиш, продължаваш да сновеш насам-натам: децата ти се въртят в неспирен кръг. Няма точно название за това явление — първороден грях звучи твърде грубо и жестоко; може би по-скоро родова травма. В крайна сметка травмата никога не престана да ни напомня за себе си и именно в това е трагедията на семейство Икбал: не могат да престанат да пресъздават онова предприето някога преместване от една страна в друга, от една вяра в друга, от смуглата родина към бледите, луничави обятия на имперския суверен. Ще повтарят тази песен още два-три пъти, преди да преминат към следващата. И точно това се случва, докато Алсана шие грохотно на гигантската си машина "Сингер", поръбва с двойни шевове отвора на бельото без дъно, без да забелязва бащата и синовете, които се промъкват в къщата, сгъват ризи, приготвят провизии. Проявление на повторението. Прекрачване между континенти. Повторно излъчване на предаването. Но този път един по един, всеки сам за себе си…