— Чудесен е — каза тя накрая.
Вече на улицата и на пет минути от адреса, записан на листата им от училище, Айри продължаваше да усеща дразнещото нажежено жило на срама и искаше реванш.
— Пу за мене! — посочи едно разнебитено скутерче, опряно край входа на метростанция "Кенсъл Райз". — Пу за мене и това, и ей това — посочи още два велосипеда ВМХ в близост.
Милат и Маджид се впуснаха в действие. И двамата обичаха и практикуваха тази игра на "заплюване" на нещо, което човек си посочи, като стъпил на нова земя колонизатор — вещи по улицата, които не ти принадлежат.
— Ча[21], охлюв! Честно, не ми я пробутвай тая бричка — възкликна Милат с ямайски акцент, с какъвто всички деца в Лондон, независимо от тяхната националност, изразяваха недоволство. — Пу за мене оная — посочи неоспоримо сладурска мъничка и лъскава червена количка MG, която се канеше да завие. — И оная! — добави бързо, като изпревари Маджид за секунда, докато покрай тях профучаваше едно BMW. — Охлюв, скива ли, заплюх си го — каза за всеки случай на брат си, който обаче не възрази.
Айри, малко обезсърчена от обрата на събитията, извърна поглед от пътя към земята, където внезапно получи вдъхновение.
— Пу за мене тия!
Маджид и Милат спряха и погледнаха със страхопочитание към чисто белите кецове "Найк", вече притежание на Айри (с една червена и една синя запетайка; адски красиви както отбеляза Милат по-късно, иде ти да се гръмнеш), макар невъоръженото око да се заблуждаваше, че крачат към Куинс Парк, прикрепени към върлинесто чернокожо момче с расти.
Милат кимна неохотно.
— Важи! Що ли не ги видях аз.
— Пу за мене! — извика неочаквано Маджид и пъхна мърлявия си пръст във витрината на един магазин, и по-конкретно към десетсантиметров химически комплект с физиономията на застаряваща телевизионна звезда на капака. Почука по стъклото: Еха! Пу!
Последва кратко мълчание.
— Заплюваш си това? — невярващо попита Милат. — Това? Химически комплект?
Преди горкичкият Маджид да се освести, две длани го пернаха жестоко по челото и за всеки случай разтъркаха добре. Умолителният поглед на Маджид към Айри сякаш казваше: "И ти ли, Бруте", но в същото време беше ясно, че е безполезно да пита. Няма почтеност между почти десетгодишните.
— Засра ми се! Засра ми се! Олеле!
— Помислете за господин Дж. П. Хамилтън — изохка притиснатият под похлупака на срама Маджид. — Пристигнахме. Къщата му е ей там. Районът е пенсионерски, не бива да вдигате толкова шум. Човекът е стар.
— Ако е стар, значи е и глух — възрази Милат. — А когато си глух, не чуваш.
— Не си прав. На старите хора им е трудно. Ти не разбираш.
— Сигурно е толкова стар, че няма да може да си извади продуктите от торбите — предположи Айри. — По-добре да ги извадим ние и да му ги занесем така.
Речено — сторено. Отне известно време, докато успеят да се натоварят с всичките провизии, да ги подпъхнат тук и там, за да "изненадат" господин Хамилтън с размаха на своята благотворителност, когато той им отвори. Господин Хамилтън, пресрещнат на собствения си праг от три тъмнокожи хлапета, въоръжени до зъби с продукти, остана искрено изненадан. Беше точно толкова стар, колкото бяха очаквали, само че по-висок и по-спретнат, открехна предпазливо вратата, а ръката му — набраздена от планинска верига сини вени — остана на дръжката, докато главата му огледа положението. На Айри ѝ заприлича на благороден стар орел: от ушите, маншетите и яката му стърчаха туфи перести косми, през челото минаваше бял кичур, пръстите му бяха застинали в постоянен здрав спазъм, като нокти на птица, и беше добре облечен — както би могло да се очаква от стара вълшебна птица от английските приказки — кадифена жилетка и сако от туид, съчетани с часовник със златна верижка. Целият блещукаше като сврака — от сините пръски в очите му, незамъглени от бялото и червеното околовръст, до блясъка на пръстена с печат, четири сребърни ордена, гордо наредени точно над сърцето, и сребърното ръбче на пакет цигари "Синиър Сървис", подаващо се от предния му джоб.
— Ако обичате — чу се гласът на човека птица, глас, който дори децата усетиха, че е от друга класа, от друга епоха, — ще трябва да ви помоля да се отстраните от моя праг. Нямам пари, никакви; така че, ако идвате с намерение да ме ограбвате или да ми продадете нещо, боя се, че ще останете разочаровани.