— И ние. Плюс-минус.
Господин Хамилтън се облегна замислено назад.
— Хората понякога забравят колко са важни зъбите. Ние не сме някакви си низши създания — да си сменяме редовно зъбите и прочее… Ние сме представители на бозайниците, нали? А на бозайниците им се предоставят само две възможности за смяна. Още захар?
Децата, осъзнали, че имат само две възможности, отказаха.
— Но както всяко друго нещо, и тази работа си има две страни. Невинаги е благоразумно да имаш чисто бели зъби, ако ме разбирате. Например, когато бях в Конго, успявах да различа къде се е скрил някой негър само по блясъка на зъбите му. Ужасна работа. Черни са като катран. И това им струваше живота, виждате ли? Горкичките нещастници. Или пък аз оцелях, че да мога да погледна на нещата от различен ъгъл, така.
Децата седяха и не шукваха. После Айри се разплака, отначало съвсем тихичко.
Господин Хамилтън продължи.
— На фронта човек е принуден да взема такива мигновени решения. Мярваш ивичка бяло и - бум! Това е положението… Черни като катран. Отвратително време. Всичките онези красиви момчета, натръшкани пред очите ми, в краката ми буквално. Разпрани кореми, ви казвам, червата им се валят и обувките ми. Все едно е краят на света, мамка му. Красиви мъже, мобилизирани от швабите, черни като абанос; горките глупаци нямаха изобщо представа защо са там, на чия страна се бият, срещу кого стрелят. Решението на дулото. Става мигновено, дечица. Безмилостна работа, жестока. Бисквитки?
— Искам да си ходя — прошепна Айри.
— Татко е воювал на фронта. Играл е за Англия — изчурулика Милат, розовобузест и бесен.
— Хм, момчето ми, футболния отбор ли имаш предвид, или войската?
— Британската армия. Карал е танк. Казва се "Чърчил". Заедно с нейния баща — обясни Маджид.
— Струва ми се, че грешите — любезно възрази господин Хамилтън. — Доколкото си спомням, нямаше азиатски печки — макар че в днешно време сигурно вече не им викате така, нали? Та, исках да кажа, нямаше пакистанци… с какво да ги храним? Не, не — мърмореше той, докато обмисляше въпроса, сякаш му бе предоставена възможност да пренапише историята тук и сега. — И дума да не става. За нищо на света не бих вкусил от тяхната храна. Никакви пакистанци. Пакистанците сигурно са си воювали в пакистанската армия, каквато и да е тя. Що се отнася до горките британци, нашите си педали им бяха достатъчно…
Господин Хамилтън се изсмя тихичко на себе си, извърна глава и безмълвно се полюбува на полюшващите се клони на една череша, изпълваща единия от ъглите на градината му. След дълга пауза той се извърна и сълзите отново бяха изпълнили очите му — бликнали внезапно, все едно бе получил шамар през лицето.
— Не бива да ментосвате, млади момко, нали така? От лъжата се развалят зъбите.
— Не е лъжа, господин Дж. П. Хамилтън — обади се вечният умиротворител и посредник Маджид. Прострелян е в ръката. Има ордени. Бил е герой.
— А когато зъбите ти се развалят…
— Истина е! — извика Милат и преобърна с крак подноса за чай, поставен на пода между тях. — Ах ти, глупав, изкуфял старчок!
— А когато зъбите ти се развалят продължи господин Хамилтън, усмихнат към тавана, — а-а-а, тогава връщане назад няма. Хората няма да се отнасят към теб по същия начин. Красавиците изобщо няма да се обърнат да те погледнат — ни по любов, ни заради пари. Но докато си млад, най-важното са третите кътници. Повече ги знаят като мъдреци, струва ми се. Най-напред трябва да се справите с мъдреците, пък после с всичко останало. Това беше моят провал. На вас още не са ви поникнали, моите правнуци започват да ги усещат. Проблемът с третите кътници е, че човек никога не знае дали устата му ще се окаже достатъчно голяма, за да ги побере. Те са единствената част от тялото, за която човек трябва да дорасне. Трябва да е достатъчно голям за тези зъби, разбирате ли? Защото ако не е — о, боже мой, израстват криви или накъдето си поискат, или изобщо отказват да поникнат. Остават си заключени в костта — ако не греша, нарича се запушване, струва ми се, и води до ужасна инфекция, просто ужасна. Извадете ги рано — това казвам на внучката ми Джослин по отношение на синовете ѝ. Просто трябва. Не можеш да се бориш срещу това. Де да можех. Де да се бях отказал рано и да бях оставил нещата на самотек. Защото, разбирате ли, това са зъбите на баща ти, мъдреците се предават от бащата, сигурен съм в това. Така че трябва да си достатъчно голям за тях. Бог ми е свидетел, че не бях достатъчно голям за моите… Идете да ви ги извадят и си мийте зъбите три пъти на ден, ако мога да ви дам един съвет.