Останал без дъх, той прошепна:
— И не обича бели хора.
Попи се ококори.
— Сериозно? — Никога не ѝ бе хрумвало подобно нещо и неволно се обърна, при което извърши фаталната грешка да зяпа. Няма и секунда по-късно, Лудата Мери ги беше връхлетяла.
Самад бе отстрелян право между очите, в основата на носа, с тлъсто топче слюнка. Изтри се, дръпна Попи към себе си и се опита да избегне Лудата Мери, като се пъхне в двора на църквата "Сейнт Дндрю", но пръчката ѝ се плъзна светкавично пред краката и на двамата, като начерта линия в камъните и прахта, която не бива да прекрачват.
Жената заговори бавно и толкова застрашително намръщена, че цялата лява половина на лицето ѝ изглеждаше като парализирана.
— Гледате… ли… нещо?
Попи успя за изпищи:
— Не!
Лудата Мери фрасна прасеца на Попи с пръчката си и се обърна към Самад.
— Ти, господине! Гледаш… ли… нещо?
Самад поклати глава.
В следващия миг тя крещеше с пълно гърло:
— ЧЕРНОКОЖ! САМО ТЕ ДЕБНЕ В ТЪМНА НОЩ!
— Моля ви — запелтечи Попи, очевидно изпаднала в ужас. — Не искаме неприятности.
— ЧЕРНОКОЖ! (Обичаше да говори в рими.) КУЧКАТА КАК ИСКА ДА ТЕ ВИДИ, НАРЪГАН С НОЖ?
— Ние си гледаме нашата си работа — опита да се намеси Самад, но бе прекъснат от нова доза слюнка, този път изстреляна към бузата му.
— През баири и оврази, следят те, преследват те; през баири и оврази, дяволът те дебне, чака те. — Изрече всичко това с напевен театрален шепот, придружен с поклащане насам-натам, с прострени ръце, пръчката ѝ бе подпряла солидно брадичката на Попи Бърт-Джоунс.
— Какво ни сториха, какво направиха с телата ни — убиха ни и ни поробиха? Какво сториха с душите ни, нараниха ин и ни вбесиха? Какво е брожението?
Лудата Мери повдигна брадичката на Попи с пръчката си и попита пак:
— КАКВО Е БРОЖЕНИЕТО?
Попи хлипаше.
— Моля ви… Не знам какво искате да ви…
Лудата Мери всмука въздух между зъбите си и върна вниманието си върху Самад.
— КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?
— Не знам.
Лудата Мери го перна през глезените с пръчката си.
— КАКВО Е РЕШЕНИЕТО, ЧЕРНОКОЖИ?
Лудата Мери беше красива, истинска хубавица: благородно чело, изящен нос, неостаряваща абаносова кожа и дълга шия, за каквато кралиците могат само да мечтаят. Ала тревожните ѝ очи, разпръскващи гняв на ръба на тоталния срив, бяха онова, върху което се съсредоточи Самад, защото забеляза, че тя говори само и единствено на него. Попи нямаше нищо общо с това. Лудата Мери го гледаше и го разпознаваше. Лудата Мери бе разпознала колега пътешественик. Бе разпознала лудия в него (с други думи, пророка); той някак усети, че е разпознала гневния мъж, мастурбатора, мъжа, попаднал в капана на пустинята, далеч от синовете си, чужденец в чужда страна, приклещен между граници… мъж, който, ако го притиснеш достатъчно, внезапно ще прозре нещата. Защо иначе би го избрала сред цяла улица хора? Просто защото го разпозна. Просто защото идваха от едно и същ място двамата с Лудата Мери, тоест: отдалеч.
— Сатяграха — каза Самад, изненадан от собственото си спокойствие.
Лудата Мери, непривикнала да получава отговори на въпросите си, го изгледа слисана.
— КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?
— Сатяграха. На санскрит означава "упорство в истината". Думата на Ганди джи. Той не е бил привърженик ни "пасивната съпротива" или "гражданското неподчинение".
Лудата Мери започваше да се гърчи и да кълне компулсивно под мустак, но Самад някак усети, че Лудата Мери го чува, че разумът на Лудата Мери се мъчи да осмисли думи, които не са нейните собствени.
— Тези думи не бяха достатъчно гръмки за него. Той искаше да покаже, че онова, което наричаме слабост, всъщност е сила. Той разбираше, че понякога бездействието е най-голямата победа на човек. Той беше хиндуист. Аз съм мюсюлманин. Приятелката ми е…
— Римокатоличка — с треперещ глас каза Попи. — Непрактикуваща.
— А ти? — попита Самад.
Лудата Мери повтори няколко пъти пачавра, кучка, расклот[22] и се изплю на земята, което Самад разтълкува като знак, че враждебността помежду им охладнява.