— Що за израз — "Е, ѝ?". На английски ли е? Това не е на английски. Само имигрантите говорят кралския английски в наше време.
Попи се изкикоти.
— Пак казвам: Е…
Но Самад покри устата ѝ с дланта си и я изгледа така, все едно се канеше да я удари.
— Е, и всичко. Всичко. Няма нищо смешно в тази ситуация. Няма нищо хубаво. Не желая да обсъждам с теб какво му е доброто и какво му е лошото. Да се придържаме към онова, което ни е довело тук — избълва той. — Физическото, не метафизическото.
Попи се отдръпна в другия край на пейката и се наведе напред, опряла лакти на коленете си.
— Знам — започна бавно тя, — че е само това, нищо повече. Но не позволявам да ми се говори по този начин.
— Извинявай. Не биваше…
— Само защото изпитваш вина, аз няма защо да се чувствам…
— Да, съжалявам. Нямам…
— Защото си свободен да си вървиш, ако…
Половинчати мисли. Събери ги и сборът им ще даде по-малко от онова, с което си разполагал в началото.
— Не искам да си вървя. Искам теб — беше отговорът му. Попи се пооживи и се усмихна едновременно тъжно и глуповато.
— Искам да прекарам нощта… с теб — продължи Самад.
— Добре — отвърна тя. — Защото, докато ти беше за сладкиши, аз пък ти купих това.
— Какво е?
Тя бръкна в чантата си и в процепа от време, докато Попи ровичкаше между червила, ключове за кола и дребни монети, се случиха две неща.
1.1 Самад затвори очи и чу думите: "За чистите всичко е чисто", а после, почти веднага след това: "От това по-добре, здраве му кажи".
1.2 Самад отвори очи и видя съвсем ясно край естрадата двамата си сина, впили белите си зъби в две лъскави ябълки, как му махат и се смеят.
След което Попи извади ръка, победоносно стиснала малка червена пластмасова пръчица.
— Четка за зъби — обяви тя.
8 Митоза
Непознатият, попаднал случайно в билярд-бара. "О'Конълс", воден от надеждата да послуша напевния говор на предците си или с цел да изпрати червената топка в мекия страничен борд на билярдната маса и да я вкара в ъгловия джоб, ще изпита мигновено разочарование, щом установи, че заведението нито е ирландско, нито е билярдна зала. Ще огледа покритите с ковьорчета стени, репродукциите на картини от конни надбягвания на Джордж Стъбс, поставените в рамка фрагменти от някакъв чужд, източен ръкопис, доста объркващ. Ще потърси маса за билярд, но вместо това ще съзре зад бара висок, мургав мъж с отвратително акне, който пържи яйца с гъби. Окото му подозрително ще се спре върху ирландско знаме и карта на Арабските емирства, скачени една за друга и образуващи параван, отделящ го от клиентите. В следващия момент ще осъзнае, че върху него са фиксирани няколко чифта очи — едни снизходителни, други невярващи; злополучният странник ще се изнесе предпазливо, заднишком, като пътьом ще се блъсне в изрязаната в цял ръст фигура на Вив Ричардс. Клиентите ще прихнат. "О'Конълс" не е място за случайни посетители. "О'Конълс" е място, където женените мъже идват да търсят друг вид семейство. За разлика от кръвните връзки, тук човек трябва да се бори за социалния си статус; отнема години всеотдайно нищоправене, прахосване на време, безразборно нанасяне на удари, размяна на любезности, лапане на мухи — много повече отдаденост, отколкото човек би могъл да вложи в лекомисления момент на създаване на потомство. Това е място, което трябва да бъде опознато. Например, има си причини. "О'Конълс" да е ирландска билярдна, притежавана от араби и без маси за билярд. И си има причини обсипаният с гнойни пъпки Мики да ти сготви пържени картофки, яйце и боб, или яйце, пържени картофки и боб, или боб, картофки, яйца и гъби, но за нищо на света, при никакви обстоятелства — пържени картофки, боб, яйца и бекон. Само че за да знаеш това, е нужно да си прекарал доста часове тук. Ще стигнем и дотам. Засега е достатъчно да се каже, че това място бе домът на Арчи и Самад извън домовете им; в продължение на десет години бяха идвали тук между шест (когато Арчи приключваше работа) и осем (когато Самад започваше работа), за да си говорят по всякакви теми — от значението на Откровението до цените на водопроводчиците. И за жени. Хипотетични жени. Ако жена минеше покрай омазаната с жълтъци витрина на "О'Конълс" (не бе известно в заведението някога да е стъпвал женски крак), двамата се усмихваха и се впускаха в разсъждения — в зависимост от религиозната чувствителност на Самад съответната вечер — по въпроси, достигащи дотам, че да се обсъжда дали би я изритал тутакси от кревата, до относителните предимства на чорапите или чорапогащниците, и накрая, неизбежно, до големия спор: малки гърди (щръкнали) срещу големи гърди (които се полюшват насам-натам). Но никога и дума не ставаше за истински жени, истински жени от плът и кръв, влажни и лепкави. Не и до този момент. И така, безпрецедентните събития от последните няколко месеца изискваха по-ранна от обичайната среща в "О'Конълс". Самад най-сетне се обади на Арчи и призна цялата ужасна каша: изневерил е, изневерява; децата са го видели и оттогава вижда децата като видения, ден и нощ. В първия момент Арчи запази мълчание, след което рече: