Златната ера на купоните за храна бе свършила преди десет години. И в продължение на десет години Мики повтаряше: "Златната ера на купоните за храна свърши". Ето това му харесваше Арчи на "О'Конълс". Всичко се помнеше, нищо не се губеше. Историята никога не се редактираше и никога не се разказваше по различен начин, не се адаптираше и не се излъскваше. Беше солидна и проста като вкоравената черупка от яйце върху циферблата на стенния часовник.
Когато Арчи се върна на осма маса, Самад имаше вид на Джийвс: ако не съвсем вкиснат, то най-малкото кисел.
— Арчибалд, ти до Ганг и обратно ли ходи? Не разбра ли, че съм в ситуация? Покварен съм, синовете ми също са стъпили на пътя на покварата и скоро всички ще горим в геената огнена. Това са проблеми с известна степен на спешност, Арчибалд.
Арчи се усмихна ведро и си крадна още едно картофче.
— Проблемът ти е разрешен, Арчи, приятелю.
— Разрешен ли?
— Проблемът е разрешен. Така, от моя гледна точка, вариантите за действие са два…
Някъде в началото на този век кралицата на Тайланд се отправила на пътешествие по море, придружавана от цяла свита царедворци, прислуга, придворни дами, миячи на нозе и дегустатори на храна. Не щеш ли, кърмата се врязала във висока вълна и кралицата била изхвърлена през борда, в тюркоазените води на Нипон-Кай, където, въпреки виковете ѝ за помощ, се удавила, понеже никой от кораба не скочил да я спаси. За почуда на външния свят, тайландците приели обяснението с пълно разбиране: традицията повелява — и това важи и до днес — никой да не докосва кралицата, ни мъж, ни жена. Ако религията е опиум за народите, то традицията е още по-коварно лекарство, понеже често изглежда безобидна. Ако религията е стегнат ремък, пулсираща вена и игла, то традицията е далеч по-непретенциозна смеска: маково семе, смляно в чай; сладка кокосова напитка, поръсена с кокаин; вкусотия, приготвена от баба ти. За Самад — също като онези тайландци — традицията бе култура, а културата си имаше корени, и това бяха добри принципи, неопетнени. Което не означава, че той би могъл да живее според тях, да се съобразява с тях или да расте така, както повеляват те, но корените са си корени и са нещо добро. Доникъде няма да стигнеш, ако обясняваш, че и плевелите имат грудки или че първият признак на разклатен зъб е сигнал, че нещо се разлага, дегенерира, дълбоко във венците. Корените са избавление, въжета, хвърлени, за да бъде спасен удавник, за да бъде спасена Душата му. И колкото по-навътре в морето отплуваше Самад, дърпан от сирена на име Попи Бърт-Джоунс, толкова по-категоричен беше, че иска да създаде за момчетата си корени на брега, дълбоки корени, които никоя буря или хала не би могла да отнесе. Лесно е да се каже. Седеше в тясното апартаментче на Попи, преглеждаше битовите си сметки, когато изведнъж прозря, че синовете му са повече от парите. Ако искаше да изпрати и двамата у дома, щяха да са му нужни две зестри за дядо им и баба им, две такси за училище, две суми за дрехи. Към момента нямаше възможност да плати самолетните им билети. Попи се поинтересува: "Ами жена ти? Тя не е ли от богато семейство?".
Само че Самад все още не бе споделил плановете си с Алсана. Просто бе опипал почвата, споменавайки мимоходом на Клара, докато тя си оправяше градината. Небрежно подхвърли въпроса как би реагирала, ако доброжелател на Айри я отведе, за да ѝ осигури по-добър живот? Клара се и изправи от лехата и го изгледа загрижено и мълчаливо, после прихна в продължителен, звучен смях. "Само ми го покажи тоя — отвърна накрая, размахала големите градински ножици на сантиметри от слабините му, — кръц-кръц". Кръц-кръц, рече си Самад и осъзна какво трябва да стори.
— Единият?
Пак в "О'Конълс". 18:25 часа. Порция картофки, боб, яйце и гъби. И порция омлет и гъби с грах (сезонна добавка).
— Имаш предвид единия от двамата?
— Арчибалд, моля те, не викай.
— Но как така само единия?
— Това казах. Кръц-кръц. — Разряза на две пърженото яйце в чинията си. — Няма друг начин.
— Ама…
Арчи мислеше трескаво, даваше всичко от себе си. Старата песен. Защо хората просто не си се оправят с живота, не живеят заедно, така де, в мир и сговор. Само че не го каза гласно. Позволи си само:
— Ама… — и после пак: — Ама… — И накрая: — Но кой от двамата?
И това (като сложиш самолетен билет, зестра, първоначална училищна такса) правеше три хиляди двеста четирийсет и пет кинта. След като осигури парите — да, направи повторна ипотека на къщата, рискува земята си, най-голямата грешка, която би могъл да допусне един имигрант — остана само да избере детето. Първата седмица се спря на Маджид, категорично Маджид. Маджид е умен, Маджид ще се адаптира по-лесно, по-бързо ще научи езика, а Арчи имаше законното право да задържи Милат в страната, защото Милат беше най-добрият страйкър, който футболният клуб "Уилсдън Атлетик" (до петнайсетгодишна възраст) бе виждал от десетилетия. И така, Самад започна тайничко да краде дрехи на Маджид и да ги слага в куфар, уреди му отделен паспорт (щеше да пътува с леля Зинат на 4 ноември) и пусна слух и училище (дълга ваканция, евентуално да му дадат повечко домашни, че да се занимава, и пр.). Обаче следващата седмица лопатата се обърна и избраният беше Милат, защото Маджид беше безспорният любимец на Самад; Самад искаше да го гледа как расте, докато Милат беше този, който и бездруго се нуждаеше от морални напътствия. И така, Милатовите дрехи взеха да изчезват, неговият паспорт беше уреден, неговото име беше прошепнато в ушите на когото трябва.