Следващата седмица пак дойде ред на Маджид — до сряда, след това пак Милат, защото старият епистоларен другар на Арчи, Хорст Ибелгауфтс, написа ново писмо, върху което Арчи, запознат със странната пророческа природа на Хорстовата кореспонденция, се постара да привлече вниманието на Самад:
15 септември 1984 г.
Скъпи ми Арчибалд,
Доста време не съм ти писал, но се почувствах длъжен да те уведомя за чудесното развитие на проекта с градината ми, което ми достави немалко удоволствие през последните месеци. Ще карам по-накратко и сладкодумно: най-сетне се реших на тази стъпка и клъц-клъц онзи стар дъб в ъгъла, направо нямам думи да ти опиша огромната разлика. Сега по-слабите семенца получават толкова повече слънце и са тъй здрави, че дори мога да ги орязвам — първата година, по мои спомени, в която децата ми държат на прозореца си вази с божури.
Толкова години съм се потискал от мисълта, че съм посредствен градинар — докато през цялото време вината е била на гигантския стар дъб, който заемаше половината ми градина с корените си и не позволяваше да расте нищо друго.
Писмото продължаваше, но Самад спря дотук. Рече раздразнен:
— Нима от мен се очаква да прозра в това… какво точно? Арчи компетентно се потупа отстрани по носа[26].
— Клъц-клъц. Милат трябва да е. Поличба, приятелю. На Ибелгауфтс можеш да вярваш.
А Самад, който обикновено нямаше време да обръща внимание на поличби и потупване на носа, бе достатъчно напрегнат, за да се вслуша в съвета. След това обаче Попи (която ясно съзнаваше, че в мислите на Самад е изместена от момчетата) изведнъж се активизира и заяви: насън била почувствала, че трябва да е Маджид, и хоп, ето пак Маджид. В безсилието си Самад дори позволи на Арчи да хвърля ези-тура, но не беше никак лесно да се придържа към решението на монетата — пробваха две от три, три от пет, — защото просто ѝ нямаше вяра. И така Самад и Арчи стигнаха дотам, да разиграват двете момчета на лотария, превърнаха "О'Конълс" в арена на разпалени спорове по въпроса, вместо монета хвърляха живота на децата и гледаха кой ще се падне отгоре.
В тяхна защита трябва да се поясни следното. Думата отвличане не бе спомената никога и по никакъв начин Всъщност ако тя бе предложена като наименование за това, което Самад се канеше да извърши, той би скочил ужасен и смаян и би зарязал всичко — като сомнамбул, който се събужда в семейната спалня с ножа за хляб в ръка. Той разбираше, че все още не е уведомил Алсана. Разбираше, че е купил билет за полет в 3 сутринта. Но от негова гледна точка това по никакъв начин не можеше да се окачестви като отвличане. Така че на 31 октомври в 2 сутринта Самад остана силно изненадан да завари тресящата се от рев Алсана, надвесена над кухненската маса. Не си помисли: "О, разбрала е какво се каня да сторя с Маджид" (в крайна сметка окончателното решение беше взето — Маджид), защото не беше мустакат злодей във викториански криминален роман, а отгоре на това не го биваше да планира престъпление от какъвто и да е характер. Първата му мисъл по-скоро беше: "Разбрала е за Попи", и в отговор реагира така, както би реагирал инстинктивно всеки прелюбодеец: атакува пръв.
— Прибирам се и какво заварвам? — стовари той торбата си на пода за повече убедителност. — Прекарвам цяла нощ в онзи ресторантски ад, а като се прибера, ми цивриш?
Алсана хлипаше неудържимо. Самад също така забеляза, че откъм приятните тлъстинки, които се тресяха в клисурата на нейното сари, се надига гъргорещ звук; Алсана размаха ръце към мъжа си, после закри с длани ушите си.