Записах се на уроци по арфа. Ако щеш наречи го новогодишно обещание. Вярно, попреминало ми е времето, но никога не е късно да научиш старото куче на нов номер, не мислиш ли? Уверявам те, че инструментът доста тежи на рамото, но издава ангелски звук и заради него жена ми ме мисли за много чувствителен. Което не би казала за пристрастеността ми към колоезденето! Но пък колоезденето винаги са го разбирали само старите момчета като теб, Арчи, и разбира се авторът на тази кратка бележка, старият ти съперник,
Хорст Ибелгауфтс
Не се беше виждал с Хорст от състезанието, но си го спомняше с обич като здравеняк с медноруса коса, оранжеви лунички и асиметричен нос; мъж, който се обличаше като международен плейбой и изглеждаше твърде едър за колелото си. След състезанието Хорст напи Арчи като талпа и докара две проститутки от Сохо, с които явно се знаеха добре ("Често пътувам в командировка до твоята столица, Арчибалд", обясни гинекологът). Последното, което Арчи видя от Хорст, бе нежеланата гледка на огромния му розов задник, който подскачаше нагоре-надолу в съседната стая в една от олимпийските къщи. На другата сутрин на рецепцията го чакаше първото писмо от продължилата години наред кореспонденция:
Скъпи Арчибалд,
В оазиса от работа и състезание жените са безценно и леснодостъпно средство за освежаване — вярвам, ще се съгласиш. Боя се, че се наложи да си тръгна рано, за да хвана съответния самолет, но те умолявам, Арчи: да държим връзка! Според мен ние с теб вече сме толкова близки, колкото бяхме, докато прекосявахме финала! Казвам ти, който твърди, че тринайсет е фатално число, е по-глупав от твоя приятел,
Хорст Ибелгауфтс
П.П. Моля те, погрижи се Дария и Мелани да се приберат у дома по живо, по здраво.
Дария беше неговата. Ужасно кльощава, с ребра като щипки на омар и на практика несъществуващи гърди, но като цяло приятно момиче: мила, нежна в целувките и с гъвкави като каучук китки, които обичаше да подчертава с дълги до лакътя копринени ръкавици (струват най-малко четири купона за дрехи). "Харесвам те", спомняше си, че ѝ каза безпомощно Арчи, докато Дария си опъваше ръкавиците и си обуваше чорапите. Тя се обърна, усмихна се. И на него му се стори, че и тя го харесва не само по професионално задължение. Може би трябваше да си тръгне с това момиче още тогава, да си плюе на петите, да избяга към далечни брегове.
Но навремето подобно решение му се бе сторило немислимо, чувстваше се здраво обвързан, още повече че жена му беше трудна (впоследствие се оказа истерична, въобразена бременност, огромен балон с горещ въздух), кракът му беше патрав, а брегове не се забелязваха — нито близки, нито далечни.
Странно, Дария беше последният мисловен импулс, преминал през мозъка миг преди Арчи да изгуби съзнание. Именно мисълта за проститутката отпреди петнайсет години, именно Дария и нейната усмивка, го тласнаха да облее престилката на Мо в сълзи, щом месарят спаси живота му. Беше си я представял: красива жена, която го прелъстява с поглед; и си даде сметка, че съжалява, задето не се бе оставил да бъде прелъстен. Ако имаше някаква надежда да види поглед като онзи още веднъж в живота си, значи искаше втори шанс, искаше още време. Не само една секунда, а още една и още една — цялото време на света.
По-късно същата сутрин Арчи направи осем трескави обиколки на кръговото в Суис Котидж с колата си, с подадена през прозореца глава, въздушната струя блъскаше зъбите в дъното на устата му като ветрен конус. Той си рече: Мътните ме взели. Значи така се чувства човек, когато някой негодяй му спаси живота. Все едно са ти пъхнали в ръцете тлъста пачка Време. Мина с колата покрай къщата си, профуча покрай уличните табели (Хендън, зона 3/4) налудничаво ухилен. На светофара хвърли ези-тура с монета от десет пенса и се усмихна на резултата, който показваше недвусмислено, че Съдбата го тласка към нов живот. Като куче на каишка, което те дърпа зад ъгъла. По принцип жените не постъпват така, докато мъжете отколе се отличават със способност да загърбват семейство и минало. Просто се откачат от куката, все едно свалят бутафорна брада, и се присламчват елегантно обратно в обществото, вече променени. Неузнаваеми. По този начин бе на път да се появи един нов Арчи. Хванахме го неподготвен. В едно такова настроение — минало свършено и бъдеще перфектно. Колебливо и никакво, ту така, ту онака. Стигна до разклонение на пътя, забави ход, погледна невзрачното си лице в огледалото за обратно виждане и наслуки избра път, по който никога преди не бе минавал — улица с жилищни сгради, която го изведе до място, наречено Куинс Парк. Карай направо, карай! Арчибой, каза си; дай газ и за бога, не поглеждай назад.