— Самад Миа! Въобще не започвай! Само през трупа ми може семейството ни да се върне на място, където животът им ще бъде в опасност. Клара ми каза що за човек си, разказа ми всичко. Как си я молил странни неща. Какво кроиш, Самад? Чух от Зинат за някаква застраховка живот… кой умира? Какво надушвам? Казвам ти, само през трупа ми!
— Ами ако вече си мъртва, Алси?
— Млъквай! Затваряй си устата! Не съм луда. Ти се опитваш да ме побъркаш! Звъннах на Ардашир, Самад. Каза ми, ме си тръгваш от работа в единайсет и половина. Сега е два сутринта. Не съм луда.
— Не, по-лошо е. Мозъкът ти е болен. Наричаш себе си мюсюлманка…
Алсана се обърна рязко, за да погледне Самад, който се опитваше да съсредоточи вниманието си върху чуруликащата струйка дим, надигаща се от чайника.
— Не, Самад. О, не. О, не. Не наричам себе си никак. Нямам претенции. Ти си този, който нарича себе си мюсюлманин. Ти се пазариш с Аллах. Ти си този, с когото Аллах ще си говори, дойде ли махшар. Ти, Самад Миа. Ти, ти, ти.
Втори рунд. Самад зашлеви Алсана. Алсана му отвърни с десен прав в стомаха, след което последва удар в лявата, скула. После се спусна към задния вход, но Самад я докопа за кръста, блъсна я като ръгбист, който се опитва да отнеме топката, повали я на земята и заби лакът в опашната ѝ кост. Алсана, която беше по-тежка от Самад, се изправи на колене, като го повдигна заедно със себе си; прекатури го и го повлече навън в градината, където го ритна два пъти, докато той лежеше на земята две кратки, свирепи попадения в челото, — само че гумената подметка на кецовете ѝ не нанесе кой знае какви поражения и само миг по-късно той беше отново на колене. Двамата едновременно посегнаха към косите на другия, Самад решен да скубе до кръв. Но така Алсана си освободи едно коляно и успя да го забие светкавично в слабините на Самад, принуждавайки го да пусне косата ѝ и да замахне на сляпо към устата ѝ, но вместо това да уцели ухо. В този момент близнаците се появиха сънени от креватите си и се строиха покрай прозореца на кухнята, за да наблюдават схватката, дворните лампи на комшиите блеснаха, осветявайки градината на семейство Икбал като стадион.
— Абба — обади се Маджид, след като набързо прецени силите на терена. — Определено абба.
— Ча, брато. Забрави — премигна на светлината Милат. — Залагам две портокалови близалки, че амма ще го направи на пух и прах.
— Оооооо! — задюдюкаха близнаците в един глас, сякаш бяха на градска заря. И после: — Ааааа!
Алсана бързо приключи схватката с малко помощ от градинския търмък.
— Дали е възможно да поспим — извика отнякъде съсед. — Някои от нас все пак са на работа сутринта! Проклети пакистанци!
Няколко минути по-късно (защото винаги след подобни схватки двамата се прегръщаха — жест, съчетаващ любовта и изтощението), Самад се прибра от градината, все още леко замаян, и каза:
— Лягайте си. — След което разроши гъстата черна коса на всеки от синовете си. Щом стигна вратата, спря. — Ще ми благодариш обърна се към Маджид, който се усмихна вяло, решил, че татко най-накрая ще му купи онзи химически комплект. — Накрая ще ми благодариш. Тази страна не струва. В тази страна сме се хванали за гушите.
После се качи по стълбите и звънна на Попи Бърт-Джоунс, събуди я и я уведоми, че няма да има повече целуване следобед, няма да има повече гузни разходки и потайни таксита. Край на връзката.
Сигурно всички в семейство Икбал бяха пророци, защото усетът на Алсана за предстоящи неприятности и този път — повече от всякога — не я подведе. Публични обезглавявания, семейства, изпепелени в съня си, обесени тела от външната страна на Кашмирската порта, хора, които се препъват в замая в части от собствените си тела; органи, които сикхи са отрязали от мюсюлмани, хиндуисти от сикхи; крака, пръсти на ръцете и краката, носове и зъби, навсякъде зъби, разпръснати околовръст, валящи се в прахта. Хиляди бяха загинали до 4 ноември, когато Алсана се появи изпод душа и чу пращящия глас на кореспондента от Делхи, който предаваше на живо, качен на болничен шкаф.
Ужасна работа. Но от гледна точка на Самад, някои от нас са привилегировани да се киснат във ваната и да слушат чуждестранните новини, а други трябва да осигуряват прехраната на семейството си, да загърбят романтична връзка, и да похитят дете. Напъха се в белите панталони, провери самолетния билет, обади се на Арчи, за да преговорят плана и замина за работа.