Видях парижката опера и чудесата на Изтока
- Самад Миа, търся синапено семе "Раджа".
Летата прекарвах край Нил, а пък зиме — по пистите
— Синапено семе… мисля, че го мярнах у Мухаммад.
В диаманти се къпех, рубини и джус
— Обвинения, обвинения… никакво синапено семе не съм пипал.
И приятел ми беше Хауард Хюс
— Съжалявам, Шива, ако не е при стареца, значи не съм го виждал.
Ала защо ми е всичко това, щом няма любов?
— Ами това какво е? — Шива отстъпи от мястото си до главния готвач и вдигна пакетчето синапено семе, оставено до десния лакът на Самад.
— Хайде, Сам, стегни се малко. Тази вечер витаеш в облаците.
— Извинявай… толкова неща са ми на главата…
— Заради мацката е, нали?
— Тихо, Шива.
— Разправят, че съм глезен — богаташ развратен — припяваше Шива с неподражаем, дъхащ на хинди отвъдокеански акцент. — Ой-ой, припевът ми. Но връщам двойно любов, когато ми изпратят.
Шива грабна една синьо-зелена вазичка и изпя въодушевено финала срещу обърнатото ѝ дъно: — Никакви пари не могат да ми купят моята любима… Послушай този съвет, Самад Миа, любовта не се купува с пари — отбеляза Шива, убеден, че новата ипотека на Самад е свързана с финансирането на извънбрачната му връзка. — Съветът си го бива.
Няколко часа по-късно Ардашир влетя за пореден път през летящите врати и прекъсна тананикането с втора част на речта си, имаща за цел да нахъса персонала и да повдигне бойния дух.
— Господа, господа! Стига вече, достатъчно. Чуйте ме: часът е десет и половина. Театърът вече е свършил. Хората са гладни. Хапнали са по една мизерна фунийка сладолед и антракта и са ударили по някой и друг джин "Бомбай", а това, както ни е добре известно, отваря апетит за къри. Е, уважаеми господа, тук се притичваме на помощ ние. Току-що са дошли две компании от по петнайсет души, настанили са се в дъното. И така: като помолят за вода, какво правим? Какво правим, Равинд?
Равинд беше новак, племенник на главния готвач, шестнайсетгодишен здравеняк.
— Какво им казваш…
— Не знам, Ардашир — прехапа горната си устна Равинд,
— Клатиш глава — поклати глава Ардашир. — И ги поглеждаш със съчувствие, притеснен за благосъстоянието им. — Ардашир му демонстрира съответния поглед. — След което казваш…
— "Водата не цери жегата, сър."
- А какво помага срещу жегата, Равинд? Какво би облекчило парещото гърло на господина?
- Още ориз, Ардашир.
— И? И?
Равинд съвсем се обърка, плувна в пот. Самад, който бе унижаван от Ардашир твърде много пъти, за да му е приятно да гледа как някой друг е нацелен за жертва, се наведе да подскаже отговора в ухото на Равинд.
Лицето на момчето грейна от благодарност.
— Още хляб нан, Ардашир!
— Да, защото с него се топи люто, а най-вече защото водата е без пари, а нанът струва лира и двайсет. Братовчеде — размаха Ардашир кокалестия си пръст срещу Самад, — така как ще се научи момчето? Следващия път го остави да отговаря сам. Ти си имаш друга работа: две дами на дванайсета маса настояха специално да бъдат обслужени от главния келнер, така че…
— Настояли са да ги обслужа аз? Но аз се надявах тази вечер да остана в кухнята. Освен това не може така да ме поръчват, все едно съм им личен иконом, имаме толкова работа — не бива да го позволяваме, братовчеде.
В този момент Самад изпада в паника. Мислите му до такава степен са фиксирани върху акцията, предвидена за един след полунощ, върху разделянето на близнаците, че си няма доверие с горещите ястия и димящи паници с леща, с цвърчащата мазнина от пиле тандури, с всички опасности, грозящи еднорък келнер. Единствената мисъл в главата му е тази за двамата му сина. Тази вечер всичко му е като в полусън. Пак си е изгризал всички нокти и приближава застрашително белите полумесеци, кървящата основа.
Казва, чува се да казва:
— Ардашир, в кухнята ме чакат милион задачи. И защо…
И отговорът:
— Защото главният келнер е най-добрият келнер и естествено, дадоха ми… дадоха ни бакшиш за тази чест. И внимавай с приказките, братовчеде. Дванайсета маса, Самад Миа.
И с деликатна настоятелност, прехвърлил бяла кърпа през лявата си ръка, Самад започва безмълвно да си тананика прекъснатото парче, докато излиза през вратата.