И ако някой се интересува — точно това имаше Алсана срещу Самад: не просто предателството, не лъжите, не самото отвличане като такова, а фактът, че Маджид щеше да бъде принуден да се научи да се отнася лековато към живота. Въпреки че Читагонг Хилс, най-високата част на този предимно равнинен район, беше сравнително безопасно за живеене място, майката не можеше да се примири с мисълта, че синът ѝ е принуден да изживее нейната съдба: да живее живот, който струва колкото една пайса, да си проправя машинално път през наводнения, притиснат под тежестта на черни небеса…
Естествено, тя изпадна в истерия. Естествено, опита да си го върне. Разговаря със съответните власти. Съответните власти ѝ наговориха неща като:"Честно казано, скъпа, повече се тревожим да не се върнат" или "Да ви кажа право, след като съпругът ви е организирал пътуването, сме с вързани ръце…", затова тя затвори телефона. След още два месеца съвсем престана да се обажда. В отчаянието си отиваше до Уембли и Уайтчапъл и прекарваше в домовете на роднини цели уикенди — в рев, ядене и съчувствие, — ала вътрешно усещаше, че макар лютото къри да си го биваше, съчувствието не беше от сърце. Защото имаше такива, които изпитваха безмълвно задоволство, че Алсана Икбал с нейната голяма къща и с приятелите ѝ — едни черни, други бели, и със съпруга ѝ, който приличаше на Омар Шариф, и със сина ѝ, който говореше като принца на Уелс, сега живее в съмнения и несигурност като тях, че се учи да носи нещастието като стара копринена дреха. Имаше известно задоволство и в жеста, с който Зинат (тя така и не разкри участието си в заговора) се пресегна над подлакътника на стола, за да поеме дланта на Алсана в изпълнените си със съчувствие лапи.
— О, Алси, не мога да престана да си мисля какъв сраме това, че той взе по-добрия! Толкова умничък, с такова прекрасно възпитание! С момче като него никога нямаше да имаш притеснения за наркотици или леки момичета. Единственото, което би могло да те притеснява, щеше да е цената на диоптричните очила — ами то с това четене…
О, имаше известно удоволствие в това. И изобщо не подценявайте хората, не подценявайте удоволствието, което изпитват от съприкосновението с болка, която не е тяхна, от това да съобщават лоши новини, да гледат по телевизията как падат бомби, да чуват сподавено хлипане в другия край на телефонната линия. Болката сама по себе си е просто болка. Но болката плюс дистанция може да е равна на забава, сеир, лична драма, синема верите, дълбок коремен смях, съчувствена усмивка, прикрито презрение. Алсана усещаше всичко това — че и още отгоре — на другия край на телефонната линия, когато я бомбардираха с телефонни обаждания (28 май 1985), за да я уведомят (един вид да ѝ засвидетелстват съчувствие), че наближава нов циклон.
"Алси, просто нямаше как да не ти се обадя. Разправят, че Бенгалският залив прелива от трупове…"
"Най-новата информация по радиото — десет хиляди жертви!"
"И оцелелите се крепят по покривите, а акулите и крокодилите се опитват да ги докопат по петите."
"Сигурно е ужасно, Алси, да не знаеш, да живееш в такава несигурност…"
В продължение на шест дни и шест нощи Алсана не знаеше, не беше сигурна. През този период тя четеше усилено бенгалския поет Рабиндранат Тагор и полагаше огромно старание да повярва в обещанията му ("Нощният мрак е кесия, препълнена със златото на зората"[27]), но по сърце тя беше практична жена и не намираше утеха в поезията. През тези шест дни животът ѝ се превърна в нощ, увисна на косъм над света на злото. Ала на седмия ден дойде светлина: получи се вест, че Маджид е добре, имал само счупен нос, защото върху лицето му паднала ваза, качена на нестабилна лавица високо в една джамия, и още първите силни ветрове я катурнали (и не забравяйте за тази ваза, моля, защото именно тя ще отведе Маджид към неговото призвание). Само прислужниците, които преди два дни се сдобили с тайна доставка джин и се натоварили на разбрицаното семейно комби, за да се отдадат на удоволствия в Дака, сега се носели с корема нагоре по река Ямуна, докато риби със сребристи перки ги зяпали смаяно с облещените си очи.