Не, не е вярно. Беше велик.
Така или иначе, имаше бурни дискусии — вкъщи, в училище, в различни кухни на клана Икбал/Бегам - за Проблема с Милат, размирния тринайсетгодишен Милат, който пърдеше в джамия, гонеше руси фусти и смърдеше на тютюн, и не само Милат, ами всички деца: Муджиб (на четиринайсет, криминално досие за шофиране с краден автомобил), Кандахар (на шестнайсет, бяла приятелка, носи спирала за мигли вечер), Дипеш (на петнайсет, марихуана), Куршед (на осемнайсет, марихуана и виснали като торба панталони), Халеда (на седемнайсет, секс с китаец преди брака), Бимал (на деветнайсет, учи театър); какво им става на всички деца, какво не е наред с тези първи потомци на великия отвъдокеански експеримент? Нима не получават каквото пожелаят? Нима нямат просторни градини, редовна храна, чисти дрехи от "Маркс енд Спаркс", първокласно суперобразование? Нима възрастните не са се справили? Нима не са дошли на Острова, водени от конкретна причина? За да бъдат на сигурно място. Нима не са на сигурно място?
— Твърде сигурно — обясни Самад, като търпеливо успокояваше един или друг плачещ, гневен баба или ма, объркани възрастни даду и дида, — прекалено са на сигурно в тази страна, нали? Живеят в големи пластмасови балончета, създадени от самите тях, животът им е разграфен. Специално ти знаеш, че бих го заплюл свети апостол Павел, но мъдростта е правилна, мъдростта наистина е дадена от Аллах: "А като станах мъж, оставих младенческото"[29]. Как нашите момчета стават мъже, когато никога не им се отправят мъжки предизвикателства? А? Несъмнено, като се замисля, изпращането на Маджид у дома е най-доброто. Бих го препоръчал.
И в този момент събралото се множество от хлипащи и жалващи се хора отправяха скръбен поглед към снимката на Маджид с козела. Седяха хипнотизирани, като хиндуисти, които чакат каменна крава да заплаче, докато около снимката започнеше да трепти видима аура: доброта и храброст пред лицето на бедствието, адът и преливащите води; истинско мюсюлманско момче; детето, което никога няма да имат. Колкото и да беше жалко, Алсана намираше и нещо забавно в цялата работа, нещата се бяха променили, вече никой не плачеше за нея, всеки плачеше за себе си и за своите деца, за онова, което ужасното десетилетие на осемдесетте причиняваше и на млади, и на стари. Тези събирания бяха като политически срещи на върха, като последна надежда за правителството и църквата, среща при закрити врата, докато размирната тълпа вилнееше из улиците, чупеше прозорци. Зейваше пропаст не просто между бащи-синове, стари-млади, родени тук-родени там, а между тези, които си оставаха у дома, и другите, които се бунтуваха из улиците.
— Прекалено безопасното е твърде лесно — повтаряше Самад, докато прабаба Биби нежно лъскаше снимката на Маджид с почистващ препарат "Мистър Шийн". — Един месец у дома ще ги намести всичките — до един.