В интерес на истината обаче, Милат нямаше нужда да се връща у дома, той бе шизофренично раздвоен: с единия крак в Бенгал, с другия — в Уилсдън. В съзнанието си беше колкото там, толкова и тук. Не му трябваше паспорт, за да живее на две места едновременно, не му трябваше виза, за да живее своя живот и живота на брат си (все пак беше близнак). Алсана първа го забеляза. Сподели с Клара: "За бога те са свързани като с връвчица, която изплита котешка люлка, като двете страни на детска клатушка — натискаш единия край и другият се вдига: каквото вижда Милат, го е видял и Маджид, и обратното!". И кой, ако не Алсана, виждаше по-добре подробностите: сходни болести, съвпадения, умрели по едно и също време домашни любимци, въпреки различните континенти. Но тя не знаеше, че докато Маджид гледаше как циклонът от 1985 година поваля предмети от високи места, Милат си изпробваше късмета край високата гробищна ограда във Форчън Грийн; че на 10 февруари 1988 година, докато Маджид си проправяше път през обезумялата тълпа в Дака, като избягваше хаотичните удари на тези, които настояваха гласът им да бъде чут по силата на ножа и юмрука, Милат отстояваше правата си пред трима наквасени, разбеснели се, бързоноги ирландци край прословутия бар на Биди Мълиган в Килбърн. О, но вие не вярвате в съвпадения? Искате факти, факти и само факти? Искате съприкосновение с Големия мъж с черната качулка и косата? Е, добре: на 28 април 1989 година торнадо отнесе кухнята в Читагонг в небето, като взе всичко, с изключение на Маджид, който остана да лежи свит на топка на пода. Така, да преминем към Милат, на осем хиляди километра разстояние: тъкмо се навежда над легендарната шестокласничка Наталия Кавендиш (чието тяло пази от нея мрачна тайна); презервативите са неотворени в задния му джоб, но това му убягва, въпреки че вече са движи ритмично, нагоре и навътре, по-дълбоко и странично; танцува със смъртта.
Три дни:
15 октомври 1987 г.
Докато осветлението угасваше и вятърът блъскаше неистово в прозорците, Алсана, която вярваше безусловно в оракула, наречен Би Би Си, седеше по нощница на дивана и не помръдваше.
— Ако господин Фиш казва, че всичко е наред, значи всичко е наред. Та това е Би Би Си, за бога!
Самад се отказа (беше почти невъзможно да разклатиш вярата на Алсана в надеждността на любимите ѝ английски институции, сред които принцеса Ана, мъпетите от Кукленото шоу, Ерик Моркамби, "Уомънс Ауър"). Той извади фенерчето от кухненското чекмедже и се качи на втория етаж да търси Милат.
— Милат? Отговори ми, Милат! Тук ли си?
— Може би, абба, а може би не.
Самад проследи гласа до банята и откри Милат потънал до брадичката в мръснорозова пяна, зачетен в комикса Низ".
— А, тате, гадно. Фенерче! Светни насам, че ми стана тъмно.
— Я зарежи тая работа. — Самад дръпна комикса от ръцете на сина си. — Навън духа ураган, а майка ти се е чучнала и не ще да помръдне, докато покривът не бъде отвян над главата ѝ. Излизай от ваната. Искам да отидеш до навеса и да донесеш малко дъски и пирони, за да…
— Но, абба, чистак гол съм!
— Не ми спори сега! Случаят е спешен. Искам да…
Отвън се чу мощен раздиращ звук, сякаш нещо бе изтръгнато от корените си и запратено към стената.
Две минути по-късно семейство Икбал стояха строени, необлечени в различна степен и гледаха през дългия кухненски прозорец към мястото на ливадата, където допреди малко се бе издигал навесът. Милат удари петите си една в друга три пъти и изрецитира напевно с хашлашки акцент:
— О, йе, о, йе, у дома е най-добре!
— Хайде, жено. Сега вече тръгваш ли?
— Може би, Самад Миа, може би.
— По дяволите! Не съм в настроение за референдум. Отиваме у Арчибалд. Може токът там да не е спрял. А и колкото сме повече, толкова по-добре. И двамата — обличайте се, вземете само вещи от първа необходимост и скачайте в колата!
Като придържаше отворения багажник на колата заради вятъра, който упорито се опитваше да го затвори, Самад първо се развесели, а след това посърна при вида на вещите, които жена му и синът му слагаха в графа "първа необходимост".
Милат
Born to Run (плоча) — Спрингстийн
Плакат на Де Ниро от сцената You talkin`to me от "Шофьор на такси"
Видеокасета Betamax на Purple Rain (рок филм)
Чифт ластични джинси Levi`s 501 (червен етикет)
Чифт черни кецове Converse
"Портокал с часовников механизъм" (книга)