— Няма нищо общо с мен. Солта и пиперът, госпожо Икбал — хладно отбеляза Самад и се отпусна назад във фотьойла. — Солта и пиперът.
Когато същата вечер Милат се прибра, в задния двор на къщата бушуваше клада. Всичките му притежания, яки мушки и прочее, издирвани в продължение на четири години, преди периода му раджастани и след него, всеки албум, всеки плакат, всяка култова тениска, дипляни за клубове, събирани и съхранявани цели две години, прекрасни кецове "Еър Макс", комикси 2000 AD — от двайсети до седемдесет и пети брой, снимка с автограф на рапъра Чък Ди, адски рядко копие на сингъла Неу Уоипg World на Слик Рик, екземпляр на "Спасителят в ръжта", китарата му, "Кръстникът" — първа и втора част, "Коварни улици" на Скорсезе, "Рибка боец" на Копола, "Кучешки следобед" с Ал Пачино, "Шафт в Африка" — всички бяха струпани на погребалната клада и превърнати в тлееща купчина пепел, от която бълваше такава воня на пластмаса и хартия, че му залютя на очите, и бездруго вече плувнали в сълзи.
— Всеки трябва да си научи урока — каза Алсана, докато с натежало сърце драсваше клечката няколко часа по-рано. — Или всичко е свято, или няма нищо свято. И след като е започнал да гори чужди вещи, значи на свой ред трябва да изгуби нещо свято. Всеки си получава заслуженото — рано или късно.
10 ноември 1989 г.
Падаше стена. По исторически причини. Исторически момент. Никой не знаеше с точност кой докара нещата дотам, кой дърпаше конците и дали това беше добро, лошо или друго; никой не знаеше колко е висока тази стена, колко е дълга и защо хора бяха жертвали живота си, за да минат от другата ѝ страна; никой не знаеше и дали щяха да престанат да загиват занапред, но при всички положения случващото се беше поучително; не по-малко основателна причина за среща на двете семейства от всяка друга. Четвъртък вечер, Алсана и Клара бяха сготвили и всички гледаха телевизия.
— Някой да иска още ориз?
Милат и Айри си подадоха чиниите, като се сборичкаха кой да е пръв.
— Изпуснах ли нещо? — дотича Клара от кухнята с купа ямайски кюфтета, от които Айри успя да грабне три.
— Все същото, народе — изломоти Милат. — Едно и също, едно и също. Танцуват върху стената, блъскат с чук. Зарежи. Искам да гледам нещо друго, чат ли си?
Алсана грабна дистанционното и го скри между Клара и Арчи.
— Да не си посмял, господинчо.
— Това е възпитателно — отсече Клара, подпряла тефтера си на подлакътника, в готовност да се впусне да записва, ако види нещо поучително. — Всеки трябва да го види това.
Алсана кимна и изчака две бхаджи със странна форма да се спуснат по хранопровода ѝ.
— Това се опитвам да му кажа на сина ми — каза. — Важно събитие. Ключов исторически момент. Един ден, когато малките ти икбалчета те дърпат за панталона и те питат къде си бил, когато…
— Ще им кажа, че е било такава досада по телевизията, че съм се издрайфал.
Милат получи шамар зад тила заради "издрайфал" и още един за прибързано изказаното мнение. Айри, която странно защо приличаше на хората, покачени на стената — обичайното ѝ облекло включваше значки с хипарския знак, нашарени с графити панталони, втъкнати в косата мъниста, — тръсна глава, натъжена и унила. Беше в онази възраст. Всяка нейна дума бе сякаш гениално прозрение, изригнало след столетия тишина. Всяко нейно докосване бе уникален по рода си жест. Всичко, в което вярваше, бе изтъкано не от вяра, а от непоклатима убеденост. Всяка нейна мисъл бе единствена и изключителна, непомисляна досега.
— Това си е твой проблем, Мил, абсолютно. Тотална липса на интерес към външния свят. Според мен случващото се е изумително. Тези хора вече са свободни! След толкова време — не мислиш ли, че е изумително? Това, че след дълги години под оловносивия облак на източноевропейския комунизъм излизат в светлината на западната демокрация, обединени — продължи тя, като цитира уверено "Нюзнайт". — Просто си мисля, че демокрацията е най-великото изобретение на човечеството.
Алсана, изпълнена от дълбоко съчувствие към детето на Клара, защото Айри пълнееше главоломно, взе възмутено на главата една риба, пържена по традиционна ямайска рецепта.
— Не, миличка. Не прави тази грешка. Най-великото изобретение на човечеството е белачката за картофи. Ако не белачката, тогава лопатката за събиране на кучешки екскременти.