— Мен ако питат — обади се Милат, крайно време е да престанат да се лигавят с тия чукове, да вземат малко "Семтекс"[35] и да я взривят шибаната стена, щом не ги кефи, чат ли сте? Поне да стане бързо, к'во?
— Защо говориш така сопна му се Айри с пълна с кюфте уста. — Все едно не си ти. Звучиш нелепо!
— А ти продължавай да се тъпчеш — потупа се по корема Милат. — Ще станеш сто кила и никой няма да те харесва.
— О, я се скрий.
— Да ви кажа — изломоти Арчи, докато осмукваше пилешко крилце, — имам известни съмнения доколко тая работя е за добро. Така де, все пак двамата със Самад сме били там. Повярвайте, има основателна причина да я разделят на две. Разделяй и владей, млада госпожице.
— Мили боже, татко. Какво си пил?
— Нищо не е пил — намеси се строго Самад. — Вие младите забравяте защо се правят някои неща, забравяте смисъла, да бъдат направени. Видели сме с очите си. Не всички сме за обединена Германия. Преди беше друго, млада госпожице.
— Че какво лошо има хората да се кефят, че са си извоювали свободата? Погледни ги. Виж колко са щастливи.
Самад гледаше щастливите хора, които танцуваха по стената, и усети как го обзема презрение, а под презрението закъкри нещо по-дразнещо, нещо като завист.
— Не че съм против бунтарството като такова. Но си мисля, че ако ще събаряш стария ред, трябва да си сигурен, че можеш да предложиш нещо смислено в замяна; това трябва да се разбере в Германия. Да вземем за пример прадядо ми, Мангал Панде…
Айри въздъхна с най-красноречивата въздишка, която някога е била издишана.
— Нищо не искам да пия, ако нямаш против.
— Айри! — предупреди я Клара, защото се почувства длъжна.
Айри се намуси. И изпухтя.
— Ами говори така, сякаш всичко му е ясно. Всичко се върти вечно около него — а аз се опитвам да говоря за това, което се случва днес, за Германия. Обзалагам се — обърна се тя към Самад, — че знам повече за това от теб. Хайде. Питай. Цял срок го учихме. О, и между другото; не сте били там. Двамата с татко сте напуснали Европа през 1945 година. А Стената е издигната една през 1961-ва.
— Студена война — не ѝ обърна внимание Самад. — Вече не говорят за горещи войни. Войни, в които загиват хора. Именно в такава война научих разни неща за Европа. Това не го пише в учебниците.
— Ой-ой — опита се да успокои напрежението Арчи. — Само да припомня, че след десет минути започва "Последното лятно вино"[36]. По Би Би Си Две.
— Хайде — не се отказваше Айри, изправи се на колене на стола и се обърна, за да погледне Самад. — Давай, питай.
— Бездната между книгите и опита — изрече напевно и тържествено Самад — е самотен океан.
— Така. Вие двамата ръсите глупост след глу…
Но Клара светкавично я зашлеви зад ухото.
— Айри!
Айри си седна, не толкова победена, колкото отегчена от спора, и усили звука на телевизора.
Белегът, дълъг четирийсет и три километра, най-грозният символ на разделения свят, на Изтока срещу Запада, вече не съществува. Малцина са си представяли, че ще станат свидетели на подобно нещо приживе — аз също не съм се и надявал. Но ето че снощи, точно в полунощ, хиляди се струпаха от двете страни на стената, нададоха оглушителни викове и започнаха да преминават през контролно-пропускателните пунктове в двете посоки, да се катерят по стената и да я прескачат.
— Голяма тъпня. Сега ще последва масово изселване — отбеляза Самад към телевизора и топна едно кюфте в кетчуп. Не можеш просто ей така да пуснеш един милион души и богата страна. Гаранция за пълен крах.
— И за кого се мисли тоя. За господин Чърчил джи? - изсмя се Алсана пренебрежително. — Прави ми се на всички английски символи на куп: Белите скали на Дувър плюс овчарски пай, плюс желирана змиорка и за капак прилича на английски булдог.
— Бе-лег — записа си го Клара. — Това е думата, нали?
— Мили боже! Някой дава ли си изобщо сметка за мащаба на случващото се? Това са последните дни на режима, Политически апокалипсис, разпад. Хисторически момент.
— Така разправят всички — каза Арчи, докато прелистваше програмата на телевизията. — Ами "Криптън Фактор" по Ай Ти Ви? Става, нали? Почва след малко.
— И престани да повтаряш "хисторически" — подразни се Милат от претенциозните политически приказки. — Не можеш ли просто да кажеш "исторически" като нормалните хора, мен? Защо все трябва да си такъв завъртян?
— О, мамка му! — (Тя го обичаше, обаче той беше невъзможен). — Нима има някакво значение, по дяволите?