— Кажи й — Вангел Аваля от Битоля в Македония… Ако оживее, ще се върне. Запомни ли, Албанец?
— Вангел Аваля от Битоля — като на себе си повтори Шкодер. Ще запомня. Синовете ми искат да се бият със султана, капитане! Трима са, двама обричам на Светия кръст!
Вангел Дон де мар огледа момчетата. Бяха високи и нервни. Ако бяха истински албанци, щяха да са верни и с кураж, а в този момент и сред това чуждо войнство Белия имаше нужда от близки хора.
— Да идват! — заповяда той. — Ще служат при мен! Ще ги пазя колкото мога и според волята божия!
Албанеца сложи лявата си длан на рамото на най-младия си син, другите двама целунаха десницата му и тръгнаха към трапа.
— Братя Шкодер ще служат вярно, капитан Вангел! Върнете се живи… и тримата!
— Всичко е в божиите ръце, Албанецо… Чакай!
Вангел се върна в каютата, разрови мобарашките съкровища, избра плътна златна гривна и испански йезуитски кръст с брилянти, зави ги в парче сърма и ги хвърли в краката на Шкодер.
— Занеси ги на София! Ако оживея — за годеж, пукна ли — за спомен.
Филип Ткон изложи основанията на похода, Погонат — великата му цел, Аваля капитан — начина на изпълнение.
— На трите шхуни има хиляда и триста души — започна Белия. — Първата ни грижа е да се снабдим с нови кораби. Една шхуна не бива да носи на борда си повече от двеста души, да не говорим с какви усилия ще ги храни, пои и подслонява. Ще плаваме под черно знаме, докато дойде ред да се присъединим към галеоните на императора. „О Мегас“ е флагманът на Кръста и ще остане флагман дори ако вземем фелука на самия султан. На сушата управляват претендентите за трона, в морето аз, Вангел Аваля Дон де мар. Исак Погонат командва „Архонт“, Филип Ткон — „Солон“… Първият пленен кораб е за лаза Сокон Мехия. Сокон е пират и знае всичко за морето. Капитаните ще избирам аз! Ще плуваме на каботаж, по брега, ще навлезем сред островите и ще ударим на абордаж всички годни за бой кочерми, ще сменим знамето, ще вдигнем белите платна и ще потърсим флотата на Легата срещу Коринт… Това е. Върнете се по шхуните. Изгрее ли луната, тръгваме! Сигнал — камбаната на „О Мегас“!
В отсъствието на стария Шкодер най-големият брат на София ползваше бащиния си авторитет. Момчето беше бързо и схватливо, имаше открит, весел поглед, пееше чудесно с дрезгавия си баритон и бързо се превърна в псалта на борда. Старият ги беше научил да стрелят, да се борят по гръцки, да хвърлят нож и примка, но за морето знаеха малко и служеха по-скоро за охрана на Вангел Дон де мар, отколкото като моряци. Менон, по-младият, приличаше поразително на сестра си, имаше лукавото й дръзко изражение, знаеше да бъде учтиво нахален и полагаше всякакви усилия да се хареса. Първата му жертва беше Сокон.
— Ще направя капитан от това момче! — каза лазът. — Очите му врат, ръцете му са от желязо, умът по-остър от кама тосканка!
Вангел премълча, но изпита засилваща се антипатия към Менон и желание да го постави на място. Не намираше повод. Бъдещият му шурей беше изряден, изпълнителен и буден, не пиеше, избягваше конфликтите (единствено комарът изостряше отношенията на борда), ставаше пръв, лягаше последен. За една неделя научи морските възли, имена на ветрила, рей, всякакви видове команди и маневри. Момчето се готвеше да застане на квартердека и само смъртта щеше да го отклони от тази цел.
— Менон — каза Белия, — ти знаеш, че не ми харесваш?
— Да, капитан дон.
— Знаеш ли защо?
— Досещам се, дон. — Менон наведе глава, за да скрие дръзкия си поглед. — Смяташ ме за хитър!
— Не си ли? — Вангел вдигна главата му и се взря в красивите махагонови очи.
— Не съм глупак, дон.
— Пази се, момче! — Белия тръгна към фалшборда. — Сокон ти вярва. Ако го излъжеш, ще те вържа за котвата!
Шхуните плуваха на запад от Ионийските острови, но Белия дявол смяташе след Кефалония да обърне на изток, да прекоси Коринт и да се вмъкне в Егейско море. Турците очакваха удар от югоизток, съгледвачите дебнеха в пролива Китира, не очакваха атака в гръб, така че ако някъде можеше да попълни флота си, това беше в стотиците острови на Егея.
По разсъмване на велики четвъртък мауната влезе в устието на река Янинска. Сокон я насочи в подмолите, укри я в тръстиките и поведе Белия и шотландците през мочурищата към Острова на елените. Това беше обрасла скала сред блатата, през която се излизаше на пътя Янина — Корча.
Четиримата мъже се съблякоха, изчакаха слънцето, нахвърляха мокрите дрехи по клоните и легнаха да спят. Няколко часа по-късно Вангел отвори очи. Беше плувнал в пот, тялото го сърбеше, кожата му беше опъната като на пехотински тъпан, но дрехите сухи. Изкъпа се в хладните води на реката и срита Сокон.