— В средата… под шията… — измънка Вангел.
— После ни оставиха на мира. Аян паша казал: „София ханъм не е отговорна за кръвнината на мъжа си!“
— Добър мъж.
— Дължим му живота си. — София се подпря на лакът. — Останах без пари, Вангели! И златото е на свършване…
Белия я погали по косата.
— Аз съм тук, София. Не мисли за нищо. Стегни момчетата за път. След два дни тръгваме.
— Къде?
— Първо Стамбул, после на север, в Молдова… За нас няма живот в Отомания.
— Да се върнем на Киркира?
Вангел поклати глава.
— Ще ме обесят пред джамията… с краката нагоре!
— Познаваш ли някой на север?
— Не.
— Как ще живеем сред чужди хора?
— Както живеят всички. Спи, София. Утре ме чака тежък ден… а на север — брат ти Лазар.
Разсъмваше се, когато Сокон дойде на кон, водеше за поводите млад, жилав катър с две бурета за вода, вързани на самара. Предстояха седем часа път в планината, но първо трябваше да се измъкнат от Янина.
Шотландците се появиха в потури и везани елеци, но отказаха да се разделят с ботушите си и с погнуса гледаха чалмите, които Вангел се готвеше да им върже.
— В този град има награда за главата ми, господа! — остро каза Белия. — Ако се чуе, че съм в Янина, всички главорези на Албания ще се хванат за ятаганите.
Сокон и Кърк тръгнаха напред, Вангел и Шон изчакаха да заглъхнат копитата и потеглиха ходом. Вангел Дон де мар мразеше всичко, свързано с Арнаутия, мразеше и тия, с които се разминаваше. Всеки миг можеше да се появят гавазите на пашата — жестоки и подли дьонмета, живеещи с измамната илюзия, че са независими от Високата порта, боготворящи Аян, наследствения господар на града.
Белия беше клал главозамаяните слуги на пашата и би го правил до ден-днешен, ако Менон в желанието си да стане господар на флота не беше го издал на Аян. Тогава Вангел се принуди да търси спасение в същинска Албания, при врага и съперника на Аян, Тефик Хюсеин Арнаутина, зарязал на волята и благоволението на пашата София и момчетата. Повече от две години не знаеше нищо за тях. Само високомерието на Аян и отвращението му от детска кръв ги беше запазило за живота.
Сега Белия се готвеше да излезе от Янина и да проникне във владенията на Албан бег, брата на Арнаутина. „Куче! — ръмжеше вътрешният му глас. — Шкодер те чака в ада!“
Много сметки имаше за разчистване: с Исак Погонат, с Аян Янински, с Менон, с Амин и Тургут Сфакс, с Албан бег. Мъчни и страшни врагове натрупа Вангел Дон де мар. Сега отиваше да изкопае парите си, да отведе семейството си някъде на север, в безопасност, и да тръгне на поход за честта си…
Погонат бързо разбра колко полезен може да му бъде Менон срещу тираничната воля на Белия дявол.
— Архонт, за момчето отговарям пред баща му! — каза Вангел. Беше се качил на борда му и стоеше прав срещу седящия благородник, заобиколен от личната му охрана. — Само аз мога да го наказвам, хваля, да го убия, ако заслужи и се налага! Менон ще бъде капитан, ако аз реша, и само на кораба, на който аз го пратя!
— Чух те, капитане! — „Господи, на какво високомерие беше способно това височайшо момче!“ — Сега ти чуй мен, Погонат! Не ти, аз! Аз ще реша да те похваля или да те накажа! Да те убия, ако си го заслужил и ако се налага! Аз произвеждам капитани и им поверявам кораби! Ти си капитан на византийската флота, защото аз не съм казал: „Свалете го“! Но ако още веднъж ми се появиш тук с безочие и нахалство, ще те обеся като пират!… И още нещо! Филип произхожда от династията на Македоните, но Византия е империя на ромеите, а Погонат е ромейска династия! Върви си!
Вангел Белия дявол си отиде, но цяла нощ се въртя като луд. Можеше да вдигне момчетата и да се качи на „Архонт“ на абордаж и не Погонат него, а той, безименният скитник, да обеси на рейте това високомерно копеле, да разчекне между корабите онази мавританска курва Дарма, която седеше до Исак и се усмихваше нагло.
— А тебе, кучко, ще те върна в трюма! — каза той на лингва франка, напускайки борда на „Архонт“.
— Трябва да отстъпиш, Вангелис! — започна Филип на другата сутрин. Погонат беше обявил „капитанско кръщение“ на Менон и молебен. Пленената фрегата на входа на Галиполийския залив сега беше пребоядисана, прекръстена и щеше да бъде официално поверена на шурея му. Фрегатата беше строена в Портсмут, имаше изключителни мореходни качества и щеше да направи от Менон опасен враг. — Ние воюваме срещу Полумесеца! Всяко кръвопролитие между нас е подарък за султана!
— Това значи утре да се поклониш на император Исак Погонат! — Вангел още не беше се отказал от абордажа.
— Ако от това зависи възраждането на Византия, готов съм да го направя!