Три дни след кръщението Менон и Белия дявол се срещнаха. Лазът им предостави каютата си на борда на шхуната „Егея“ и излезе навън да ги пази от предатели. Ако Исак разбереше за тази среща, с Менон беше свършено, а той я беше поискал.
— Защо ме мразиш, дон? — попита албанецът. — Аз не съм предприемал нищо против тебе!
— Змия си ти и го знаеш! Какво искаш?
— Помирение.
— Между капитани и равни? — Белия се изсмя в лицето му. — Може би ще ми предложиш услугите си срещу архонта?
— Ако се наложи… Не забравяй, че съм брат на София!
— Не го забравям, Меноне! Затова си жив.
— И все пак, дон, защо ме мразиш?
— Защо те мрази Лазар, собственият ти брат?
— Защото няма куража да се пресегне за това, което иска!
— Ти какво искаш, Меноне! Можеш да бъдеш откровен. Днес не рискуваш нищо.
— Власт и злато. Това, което искате и ти, и Ткон, и Погонат… и султана дори. Искам двете смъртни злини, които правят от мъжа мъж! Лазар не е мъж, затова е готов да ти слугува!
— Ти не слугуваш ли на Исак?
— Давам вид… докато постигна онази власт, която ще ми отвори път към златото!
— Погонат очаква да го подкрепиш във възстановяването на Империята!
— Ако властта и златото са там, ще го подкрепям до смърт. Империята не влиза в моите планове, дон. Дали Византия или Отомания, и на двете робии ще трябва да се служи!
— Знаеш ли какво ще стане с тебе, червей, ако предам този разговор на Погонат?
Менон се усмихна:
— Няма да го направиш, дон!
— Защо?
— От срам! Предателството не е за мъже… А ти си мъж, ей богу!
Вангел Аваля Дон де мар се почувствува и поласкан, и почуден. Тази змия беше годна да разсъждава.
— Меноне, не слушай Погонат! Ще възстановим Империята, но не той, Ткон Македонец ще сложи диадемата на василевс… Не ти, аз, докато съм жив, ще стоя начело на флота… Твоето капитанство е лош сън, момче! Утре ще ти хвърля куките и с тебе е свършено! Иди и си помисли. Следващата ни среща ще бъде на борда на „О Мегас“. Ако цениш живота си и само защото сестра ти ражда децата ми! Тръгвай бързо!
Менон го предаде. Същата нощ гюллета разбиха каютата на мобарашките емири. Стреляха в тъмнина, без фенери, подло, из засада, но Вангел знаеше — стреля Менон Шкодер по заповед на Погонат.
На сутринта Филип упражни целия си авторитет, за да свика на борда на „Солон“ капитански съвет. Председателстваше Исак. Беше облякъл коприна от Сиам, червени ботуши и пурпурна мантия. На главата му блестяха брилянтите на диадемата.
— Християнските флоти се движат на изток — започна той. — Утре ще вдигнем платната, ще смъкнем калъфите на мортирите и ще връхлетим ислямските кучета! Наближава нашият час, Христови воини! Тази флота започна да се струпва по пиратски, но днес е морската сила на Велика Византия и аз, нейният законен предводител, няма да търпя пиратски трикове! Нека чуят всички! Аз, Исак Погонат, ще обеся всеки, който върви против волята ми, а моята воля е волята на Империята! Повтарям, ще обеся всеки, който не се подчинява на божествената цел, та дори ако този „всеки“ е самият Вангелис Дон де мар!
— Внимавай, архонт! — провикна се Белия дявол. — Докато съм жив, не е ясно кой ще виси на рейте!
— Стража! — Исак скочи и заби пръст натам, където предполагаше, че е челото му. — Вържете го!
Вангел измъкна пищовите и просна в кръв тия, които се готвеха да изпълнят заповедта. Сокон застана зад него, а Филип се хвърли срещу архонта.
— Спрете! Полудяхте ли! — крещеше той. — Архонт, отмени заповедта. Войници во Христе, върнете се по местата си! Прибери пищовите, Аваля! От високомерие ще погубите делото! Седнете!
Стражите бълваха кръв, оловото беше разкъсало стомасите им и след къса, кървава агония свършиха. Исак не откъсваше втрещен поглед от жертвите на лекомислието си.
— Моля те, архонт! — продължи Ткон. — Седни и се успокой!
Погонат се подчини машинално.
— Изнесете телата! — продължи да командва Филип. — Хвърлете ги зад борда! Ей ти, донеси кофа вода и сода! Изтрий кръвта и се махай.
Вангел срещна очите на Менон. Възхищение, но не и страх се четеше в очите на младия Шкодер. „Има мъж в него!“ — мислеше Белия, докато подвиваше крак на възглавниците. Настъпи тишина. Сокон Мехия дишаше зад него, Филип седеше отсреща, до лявото рамо на Погонат, и трепереше. „От малария или от нерви?“
— Чуй ме, архонт — тихо и равно започна Белия. — Тази флота е мое дело. Аз я доведох от Агадир в Киркира, аз избих сарацините, за да кача на борда твоите воини! Попитай Филип, архонт като тебе, защо го направих? И моята цел е християнската империя, макар причините да са други и интересът ми, личният — жалък! Запомни, архонт, от вражда с Вангел Аваля Дон де мар най-малко полза ще имаш ти! Тия два трупа са на твоя сметка, императоре! Ако обърна руля и откарам „О Мегас“, ще се превърнете в стадо овце и джагалите ще ви изколят до крак! Кой от вас познава морето? Кой мисли, че е узрял да води флота, освен лаза, разбира се!