Белия се изправи, Сокон се вдигна след него.
— И още нещо, архонт, не насъсквай това куче! — Вангел посочи Менон. — Посегнеш ли към врата ми, ще ти изтръгна сърцето, и твоето, и неговото!
Вангел се качи в лорчата и се върна на „О Мегас“. Сокон тръгна с него. Моряците довършваха ремонта на каютата, затова седнаха на квартердека. Сокон надигна меха с ром, Вангел поиска стакан албанско вино и маслини.
— Това не е последната кръв, дон! Да съм на тебе, да съм извил императорския врат!
— Последната кръв ще бъде пурпурна! — кимна Белия. Имаше идея. Имаше я от дълго време, но сега й идваше времето или се поддаваше на лошите си настроения. — Лаз, прати Тургут и Амин в Сидра. Да намерят Жан Марс. Ще приготвя писмо и подаръци. Да му кажат: „Твоят кръщелник Вангел Аваля, русото момче, ще те потърси. Чуеш ли, че Филип Испански се е ударил със султан Селим, брой десет дни и го чакай!“ Кажи на Тургут, че ако Марс ме чака ще получи сто крусадос. И сега им дай сто и мауната. Да я държи подарък от мен. Той, Тургут Амин, роб да му бъде! Разбра ли?
— Разбрах, дон.
— Добре. Наздраве, лаз, бог доброто!
Вангел Белия дявол не беше заспал още, когато дойде вестоносец от Филип Ткон Македонец. Архонтът му изпращаше известие да търпи до битката със султана. „После заедно ще ударим това високомерно куче!“ — завършваше посланието. Филип повеждаше борба за короната.
Битката при Лепанто започна с парад на величия. Хуан Австрийски мина пред флота на флагмана, „Мадре де Диос“. Под пъстрите хоругви и ветрилата на Кръста Свещената лига запя „Те Деум“. После флагманът отстъпи и армадата потегли на бой под флага на адмирал Диоту Кан, дук до Кадамещу, правнук на капитан Кадамещу, открил островите Зелени нос за крал Енрике Мореплавателя и Португалия. С флота плуваха дождът Винченцо Медичи, херцог Жан Люксембургски, вюртембергският херцог Густав-Август, графовете Артоа и Бургон, още над четиристотин графове и барони, рицари и известни авантюристи, някои от тях със световна слава. „Истинската свобода зависи от гъвкавостта на сабята!“ — беше казал Френсис Дрейк и думите му едва ли някога са били по-валидни. Вангел Белия дявол скучаеше, питаше се защо участвува в този пищен панаир, какво очаква от победата на католиците и все по-ясно си даваше сметка, че не чака нищо. Левантинската флота беше включена в левия край на центъра под командването на един истеричен испанец с маниери и тембър на уличница. Граф Мануел де… Вангел не запомни дългото, засукано име — подреди корабите като на парад, без да се съобразява с противодействащите съдове на турците, и заповяда „плаване под артилерийска готовност“. Вангел препредаде заповедта и отново се хвана за ятагана. Напредваше в това изкуство, ставаше по-уверен и все по-силно му се искаше да опита натрупаната практика в истински бой.
Турската флота изплува от сянката на Коринт и се разгъна в тясно ветрило с дълбок, плътен център. Армадите се отправиха една срещу друга, засвириха бойни тръби, писнаха зурни, надаваха се гневни, вяли, фанатични и плахи викове, но на Вангел му се струваше, че османлиите се отнасят по-сериозно към зараждащата се буря, че по-малко фокуси се разиграват на бордовете им и че в края на краищата победата ще бъде тяхна.
Боят го увлече. Сокон се вряза между два кочерма и парализира оръдията им. Докато ги обстрелваше на борд, Вангел се промъкна до кърмата на единия, командва абордаж и поведе левантинската сган на Османовия борд. Започна сеч и близка стрелба. Сокон се ориентира бързо и скочи на другия кораб. Вангел получи две рани, но посече и двамата нападатели. Клането беше жестоко, излишно шумно, но късо. За по-малко от една лула време турците бяха избити до крак и полумесецът — смъкнат от стенгата. Белия заповяда да хвърлят труповете зад борда и да пуснат котвата. После се сети, че някой може да оспори победата му и остави двама левантинци за живо доказателство. Сокон привършваше абордажа победно и не се нуждаеше от помощ.
Едно гюлле падна в краката му, на самия квартердек, друго откъсна грота като суха тръстика. Докато моряците се бореха с ветрилата, Вангел опита да си състави вярна картина на боя. Португалското крило видимо взимаше превес, кочермите горяха като копи сено, други лягаха на силен крен и всеки момент фалшбордът щеше да загребе вода, но в центъра и надясно боят се водеше с променлив успех. Левантинската флота се държеше, но „Архонт“ беше далеч назад и моряците се мъчеха да потушат пожар на борда. Сокон готвеше втори абордаж, пленените кочерми бяха десет; струпани една до друга, те приличаха на остров, обрасъл с гола, уродлива растителност.