Вятърът обърна и сега обслужваше флотата на падишаха. Сокон обра част от ветрилата, португалците също, но само те. Испанци, генуезци, венецианци, дори орлите на Сен Мало като че ли не забелязваха издутите, маневрени кочерми, като че ли не чувстваха колко тромави и неподвижни станаха собствените им корита… И тогава Вангел Аваля Дон де мар видя французина. Първо позна „Джема“. Фрегатата с черните ветрила не можеше да бъде друга, а след това в телескопа се появи и самият Жан Марс бег… Стреляше на ляв борд срещу два фелука, а в тил го налиташе тримачтов гръцки скаф с готови абордажни куки.
Вангел се огледа. На форпита се суетяха още. Гротът беше хвърлен зад борда, ветрилата на фока висяха. Можеше да плува само с щормови марсели. На кърмата картината изглеждаше по-добра, но и там имаха нужда от време…
— Вдигайте платната! — ревна Белия. — Дясно на борд! Бързо! Виждате ли оня скаф? Трябва да му пресечем пътя! Няма и левга до него! Вдигайте, кучета!
Скафът усети, че на сарацинската фрегата й идват на помощ, отказа се от абордаж и се хвана за оръдията. Три залпа посрещна „О Мегас“, преди коритата да се сблъскат. Вангел успя да опази шхуната, но не и да заповяда абордаж. Започна бордова стрелба. Падаха много мъртви. Саваните нямаше да стигнат за всички. Гръцкият екипаж воюваше смело и по-умно от турците. Корабите бяха вплетени един в друг, куки, кранци, такелаж — всичко беше вкопчено, но никой не успяваше да вземе превес. Водеше се позиционна стрелба през борд, най-безсмисления и най-кървавия начин на бой в открито море. Лазар изкрещя и през бака падна долу в трюма. Тогава Вангел почувствува, че стрелбата на скафа се разрежда. Вдигна глава и видя Менон да нахлува на гръцкия борд. Един пясък по-късно, и потомците на Одисея изчезнаха под ватерлинията.
— Благодаря, капитан Менон — каза Вангел, готвейки се да се върне на „О Мегас“. — Сега аз съм твой длъжник!
— Не, дон! — Менон имаше рана на врата и кръвта се стичаше по гърдите му. — Аз стрелях по кораба ти онази нощ.
— Знам, албанец! — Белия спря. — Брат ти е ранен! Искаш ли да го видиш? Може да е за последно?
Менон поклати глава.
— Ако бог му е дал дни, ще живее!
Белия сви рамене и скочи на „О Мегас“.
— Курс към сарацините! — викна той. — Мъртвите в саваните и зад борда. Лазар е в трюма… Ако е жив, да се изнесе на борда! Да се превърже! Бързо! Ляво на борд! Фрегатата!
Марс го изчака, подпрял лакти на фалшборда. Вангел се изравни с шхуната. Един от фелуците потъваше, другият с опънати ветрила бързаше да се присъедини към остатъците на султанската флота. Първата битка изглеждаше спечелена, но предстоеше още едно решаващо усилие в плитчините пред Лепанто.
След време щеше да се изясни, че в боя са взели участие четиристотин деветдесет и два съда, двеста седемдесет и четири турски и двеста и седемнадесет на Свещената лига, и че в битката са паднали над двадесет хиляди убити. Сега обаче, при толкова очакваната среща с Марс, Вангел Аваля мислеше за други неща. През главата му преминаха картини от детството, Крит, Епек Муса и Гьотли Хасан, бягството с мауната. Нищо от това нямаше да се е случило, ако тогава, в Додеканезите, не беше срещнал Жан Марс.
Французинът вдигна рамене и посочи езика си. Жестът значеше „говори, избери език, покажи кой език говориш!“
— Забравил си ме, Жан Марс? — извика той на лингва франка.
Пиратът не изглеждаше изненадан.
— Тридесет години плавам, капитане. Срещал съм хиляди моряци.
— Но не хиляди руси деца пирати! Плавах на една гемия, дон. Ти я залови в Галиполи!
— Аваля? — каза Марс и колкото белезите позволяваха, лицето му се разтегна в усмивка. — Малкото име, капитане?
— Вангел.
— Да. — Марс се изправи. — Животът пак ни срещна, капитан Аваля! Радвам се, че си жив!
— Ще повярваш ли, дон, върнах се в Средно море да те намеря!
— За отмъщение ли, капитане?
— С предложение.
— Така ли? Какво имаш да ми предложиш?
— Разговорът е дълъг, дон. Ако бог ни запази живи, ще донеса два меха вино на борда ти.
— Ако съм жив, ще те чакам! — Марс видя, че Белия командва „Пълнете платната!“ и извика: — Благодаря, Вангел Аваля! Ако не се видим… Радвам се, че съдбата е била благосклонна към тебе!
— Ще се видим, дон! — вятърът духаше насреща и Вангел не беше сигурен, че думите му стигат до французина.