— За откуп!
Марс кимна. Отново настана мълчание. Турската флота се топеше пред очите им, морското могъщество на Отомания изчезваше завинаги. Не знаеха обаче, че на борда на Али паша плаваше дефтердарят на султана със заплатите на южните провинции. Не знаеха, че Мехмед Соколлу, великият везир на Селим, ще вземе главата на адмирал паша и на дефтердаря и ще докладва на падишаха, че златото е в ръцете на пирата Вангел Аваля Дон де мар, известен в Албанските планини като Белия дявол. На Мехмед Соколлу Вангел дължеше славата си на разбойник, на смъртен враг на империята, и на него пак наградата за главата си, която Дивана обяви наскоро след смъртта на Али паша.
Жан Марс и Белия лежаха на котва пред Коринт, гледаха залеза и потънали в мисли, чакаха онзи миг, когато разговорът ще потече от само себе си. Вангел му разказа живота си. Не скри дори епизоди и събития, които мъжете обикновено премълчават. Французинът слушаше мрачно. Насеченото му лице трудно издаваше настроенията си, тежките мускулести ръце лежаха на масата като мъртви, изправеният му, пробит кръст оставяше чувството за вкаменелост. Марс почиваше и мислеше. Вангел заговори за Византия. В главата му беше каша от причини, основания, бивши величия, но за пирата това беше без значение. Аваля се готвеше да възкресява някаква митична империя — това разбра той и искрено съжали младия рус вълк.
— И с няколко шхуни ще повалиш Османия, капитане?
— Утре Свещената лига ще тръгне към Галиполи, Трапезунд, към големите пристанища! Ще въстанат Крит, Кипър, гърците от континента… Българи, албанци, сърби… Полуостровът ще закипи като дяволско котле! Османците ще се оттеглят на Арабския полуостров. Тогава църквата ще освети империята и нейния василевс — императора.
— Грешиш, капитане — каза Марс. — Утре дон Хуан ще отплава за Каталония. Французи, италианските флоти, всички се връщат в пристанищата си. Нямат вода, запасите от храни се изчерпват, рицарите бездействат и нервите са опънати така, че всеки момент ще избухнат междуособици… Това беше войната, капитане! Победна, но безсмислена. Полза от нея ще извлекат само ония, които останат на синьо дъно, а това сме ние, пиратите!
— Това беше ли твоя война, дон?
— Тази война ме отърва от падишаха.
— Но ти си французин, католик?
— Ако ме заловят французите, ще ме обесят на копринено въже! — Марс се усмихна. — Аз съм пират, а пиратът няма родина! Ubi bene, ibi patria. Където ми е добре, там ми е родината.
— Ще нападаш турските фортове? Добре ли те разбирам, дон?
— Ще се върна в Сидра, ще събера екипаж и ще изляза в Атлантика. Наесен ще пресрещна френското злато от Новия свят, ще взема дела си и ще се заселя в Русия… Аз съм над четиридесетте, капитане. Време е да стъпя на твърда земя.
Вангел разбра. В този свят на кървища и безсмислени войни истинският пират можеше да разчита само на себе си и на пълната си анонимност. Жан Марс Дон де мар щеше да се укрие в необятната Русия, да пусне корени и да се опита да остави нещо зад гърба си. А какво можеше да остави един мъж на сабята, освен поколение, родено за охолство, освободено от принудата да се бори с нокти и зъби срещу бедността в този престъпен свят.
— Не вярваш в бъдещето на Византия, дон?
— Не.
— Защо?
— Византия няма причини да съществува.
— Съществувала е хиляда години.
— Тогава е имало причини, сега не!
— Защо, дон?
— Не мога да ти отговоря на този въпрос, капитане… И на много други!
Слънцето падна в морето. Сарацините донесоха лоени фенери, риба и сухари.
— Хапни, капитан Аваля — кротко каза пиратът. — Не на нас е съдено да прозрем големите истини.
Вангел мълчеше напрегнато. След мъчителната среща с Филип Ткон той за втори път изпитваше нещо подобно на обожание, без да знае какво точно лази по кожата му.
— Дон — започна той, — ако думите ти се потвърдят от събитията, ще те намеря в Сидра. Ако не, добре дошъл във Византия! Възстановим ли Империята, ще направим така, че да живееш спокойно и тихо!
Марс се усмихна.
— Чакам те в Сидра, капитане!
— Кажи, Филип Ткон — започна Вангел. Беше пиян и го знаеше, но и да не беше, все същият въпрос щеше да зададе. — Кога потегляме срещу континентална Турция?
Ткон наведе глава и мълча дълго.