Выбрать главу

„О Магас“ хвърли котва в залива на Сидра, но от Марс нямаше помен. Французинът беше опънал платната и отплавал на запад. Вангел обаче знаеше къде да го търси.

Когато изведе Махмуд в старата градска казба, народът се стече да гледа обесването. Белия Дявол не можеше да го остави жив без риска черкезът да посвети живота си на мъст, а неговите възможности да събере флота бяха много по-големи от вероятността Вангел да подчини на властта си моряците на Леванта. И по друга причина, не по-малко съществена; имаше нужда да оправдае безсмисленото нападение на шебека и стотината трупа на Христови Воини. И За Ткон, и за Погонат Вангел чистеше Средно море от пирати, та флотът на Кръста необезпокояван да съсредоточи усилията си в борбата с Османия. Тази победа щеше да засили и страха, и омразата на Погонат.

— Как си с парите, лаз? — попита Вангел вместо „добър ден“. Лицето на Сокон Мехия светеше и нямаше по-добър израз на радостта му. Срещаха се след пет месеца раздяла.

— Зле, дон! Едва покривам разноските, макар Сидра да е най-евтиният град, в който съм слизал.

Белия му подаде ковчеже от желязно дърво с медни обкови.

— Две хиляди лири!

— Черкезът? — Вангел кимна. — Благодаря, дон!

— Как се държат императорите?

— Погонат беше болен. Дълго. Но Филип изглежда отчаян, говори за смъртта. Става мистик, дон!

— Откъде знаеш тази дума?

— От него. — Лазът се ухили с острите си зъби и го поведе към форпита. — Ще пиеш ли ром, дон?

— Да.

Седнаха. Вангел знаеше, че Филип трескаво чака знак за среща, но умишлено не бързаше да го даде.

— Имаш ли неприятности с Менон?

Сокон не отговори веднага.

— Знаеш, че аз харесвам шурея ти.

— Заедно ходите по жени!

— Ходихме, дон. — Лазът се ухили отново. — Менон е хубавец, местните са луди по него.

— С колко саби останахте?

— Първоначално бяха четиристотин — четиристотин и петдесет. Едни заминаха с тебе, други се разбягаха. Сега са по-малко от триста. Топи се флотът на Византия!

Вангел помисли, че долавя горест, но миг по-късно разбра, че всъщност иронията е подразнила слуха му.

— Това ли мъчи Филип?

— И това. Погонат по цял ден лежи с мавританката, златото е у него и архонтът е принуден да врънка пари като просяк. Предложих му да хвърлим куките на Погонат, все едно че му предложих второ разпятие на Исуса!

Беше ред на Вангел да се разсмее.

— Прати хора да го доведат, лаз. Да доведат и Менон, и Погонат… ако благоволи да стане от леглото.

Исак отклони поканата. Имал треска, но истински трескавият Филип и зет му Менон скоро стъпиха на борда. Вангел стана да ги посрещне.

— Седнете, капитани. Филипе, ти си болен?… Меноне, сестра ти ще ражда през зимата. Баща ти те поздравява… И той, и София мислят, че живеем като братя!

Менон вдигна вежди.

— Лазар е разсеял сладките им сънища!

— Грешиш, змия! Брат ти е верен човек и честен мъж!

Менон преглътна обидата.

— Да бъде твоето, дон. Дойдох да чуя какво имаш да ми кажеш!

— Не аз на тебе, шурей, а ти на мене — своя предводител! Какво се случи с флота в мое отсъствие?

— Няма флот, Вангелис — изпъшка Ткон. — Това тук прилича повече на пиратска сган, готова да се хване гуша за гуша. Последната надежда на Византия погина в плитчините на Лепанто!

— Защо, Филипе? — лукаво попита Белия. — Там Византия удържа първата си победа!

— Безсмислена победа, брат! Какъв е резултатът? Дон Хуан отведе пленените кочерми, владетелите отзоваха флотите си и Османия остана непокътната!

— Османия загуби флота си, Филипе. Спомни си стария план, твоя план, архонте! Обезкървим ли турците по море, ти, Погонат и левантинците слизате на брега за борба по суша. Вдигате тагмите в Армения, Грузия, Македония, Илирия, Тракия и изтласквате турците на Арабския полуостров. Време е да осъществиш втората част на плана!

Филип се усмихна тъжно:

— Ти се гавриш с мен?

— Сега знаеш, че хиляда воини, па били те и самите дяволи, не могат да сринат могъществото на Османовци, нали?

— Знам! Знам и още нещо, християнският свят ни предаде! Католическите корони ни оставиха в ръцете на османските кучета!

— Значи не можем да разчитаме нито на война по суша, нито на католическите владетели? Какво ни остава, Филипе?

— Не знам! — тежко простена Ткон Македонец.

— В Агадир знаеше!

— Англичаните?

— Да.

— Смарти ти каза, Кралицата няма да одобри конфликт, с Високата порта.

— Тогава ти му отговори: „На нас ни трябват майстори, лоцмани, шкипери…“ Сега те ни трябват не по-малко от тогава, нали?