Белия дявол за първи път щеше да пресече Атлантика и въпреки че си даваше вид на самоуверен морски вълк, безбрежната океанска пустиня го безпокоеше истински. Знаеше, че след Гибралтар ще навлезе в Атлантика приблизително около тридесет и петия паралел, а за да намери Жан Марс, трябва да държи курса северозапад до петдесет и втория и като стигне акваторията на Новия свят, да потърси остров Ганден на север, по френския бряг.
Когато вълните започнаха да прехвърлят борда и лицата на моряците се вкамениха, Вангел си припомни думите на Сюлейман Белята: „Само португалци, англичани и луди плават зиме в Северния Атлантик!“ „Нима съм луд?“ — мислеше той, загледан в оттичането на водата през ватервайса, но знаеше, че има и друго възможно обяснение. Неговият кураж не беше по-малък от този на Рейли, Хоукинс и другите новоизпечени лордове. Ако Дрейк беше дръзнал да търси Магелановия път, то Вангел Аваля Дон де мар нямаше да се поколебае да мине по морската „авенида“ от Гибралтар до Нова Франция.
На десетия ден започна щорм. Течеше двадесет и третият, без времето да даде признаци за подобрение. И корабите, и моряците някак се пригодиха към атлантическите условия, кризите от морските болести бяха преодолени и ако не ги мъчеше леденият вятър, Вангел би казал, че и в такива обстоятелства животът е търпим.
Не спираше, не се срещаше със Сокон и Лазар Шкодер, но гледаше да не ги изпуска от очи. Шхуната и шебекът носеха по петдесет души на бордовете си, достатъчно за плаване и малко за абордаж, а на артилерията не можеше да се разчита срещу френските канонири. Една от причините да търси Марс беше съзнанието, че на всяка цена трябва да подмени оръдията със съвременни, дългобойни цеви.
Към края на първия месец облаците се разкъсаха, вълната падна, но стихна и вятърът и сега кретаха едва-едва с по една-две левги на денонощие. Отпразнуваха деня на Свети Никола при безветрие, но още на другия ден задуха от север и Белия се принуди да зарифи ветрилата на грота. На петдесетия ден от хоризонта изплува Новият континент, а до вечерта и архипелагът пред залива на Халифакс. Едва тогава Вангел си даде сметка какъв сляп шанс би било откриването на Марс и каква лудост е било това плаване.
Екипажът изглеждаше като след поход в пустиня. Атлантикът ги беше състарил, набръчкал и потъмнил кожите на лицата, изцъклил и вкървил очите, прегърбил и измършавил телата. Вангел ги водеше при Марс за злато и слава. „Къде е легендарният французин?“ — щяха да го попитат всеки момент и Белия не можеше да даде задоволителен отговор. „Тук някъде… Някъде из тия ширини се намира Жан Дарс и неговата фрегата «Джема»“!…
Питейната вода беше на свършване, отдавна нямаха друга храна, освен сухари. „Трябва да вземеш решение, дон де мар!“ — с горчива ирония мислеше Вангел, очаквайки всеки момент да пламне искрата на бунта.
Мина още цял месец, а от Марс нямаше следа. Срещаха френски и английски риболовци, дори датска китоловна флотилия плаваше из тези води, но никой не беше виждал французина, нито беше чувал за него.
— Какво ще правим, дон? — попита Лазар. — Едва удържам напрежението. Бордът ври!
— Щом са загубили доверие в своя капитан, да се уповават на бога!
— Избраха съвет на моряците. Пратиха лодка на брега. Ще купят храна от местните, ще заредят с вода и ще обърнат на югоизток! Мортирите са заредени, вахтата усилена… Чакат твоя отговор.
Белия мисли дълго.
— Имаш ли нещо ценно на шебека? — глухо попита той.
— Цялото имущество е на гърба ми.
— Оставаш тук! Да вървят по дяволите! Боцмане, свали калъфите на мортирите! На дезертьорите може да им се доще златото на черкеза!
На сутринта шебека го нямаше. Излезе щорм и Вангел потърси укритие откъм южната страна на архипелага.
Бурята бесня девет дни, въжетата се обледениха, палубата се покри с лед и никакво разбиване не помагаше. Започнаха да палят огън в трюма, но опасността от пожар беше такава, че никой не смееше да мигне.
— Ще издържи ли шебека, дон? — попита Лазар една вечер, загледан в кървавия залез, оглушен от могъщия рев на океана.
— Не! — късо отговори Белия.
— Бог да прости глупостта ми! — Лазар се прекръсти, после млъкна за дълго. — Имаш талант за оцеляване, дон! Питам се кой бог те пази?
На разбойниците! — каза Белия, прибра се в каютата, зави се с кожи и борейки се със студа и влагата, се опита да спи.
Сокон отиде за вода и повече от две седмици Вангел напразно се взираше да види платната му между голите скали, но когато все пак се върна, доведе Марс. Лазар пръв видя двата кораба, а Белия лесно разпозна „Джема“.