Белия и Марс се бяха въртели с месеци в непосредствена близост, но французинът не беше си загубил времето. Златото на Нова Франция беше натоварено на петмачтовия корвет — „Бел фльор дьо солитюд“. Корабът беше на котва в „Квебек либр“. Чакаше да отминат бурите, за да се спусне по река Свети Лаврентий и през пролива Кобота да излезе в открития океан.
Марс го принуди да събере моряците на един кораб. Въпреки протестите на Сокон шхуната му беше пробита и оставена да потъне при нос Ню Скотленд.
Французинът намери прикритие в подножието на една отвесна скала на западния бряг на остров Сен Пиер и останаха на котва да чакат затихването на вятъра. Скучаеха. Марс видя усилията на Вангел във фехтовалното изкуство и се зае да му покаже тънкостите на атака, защита, измами… Вангел научи батмани, приз де фер, пасато сото, финт ин Tetario… похвати, които му отнеха много време и ангажираха цялото му внимание, но с усвояването им противниковото тяло му се стори уязвимо и леснодостъпно. Фехтоването беше престанало да бъде борба на физическо надмощие; напротив, едва сега схвана сабята като средство на интелекта срещу грубата сила; Марс насърчаваше усилията му, показваше му къде греши и с непроницаемо лице парираше леко и с изящество вихрените му атаки.
— Защо става така, Марс дон? — питаше Белия. — Нали владеем едни и същи средства?
— Това е началото — беше сухият отговор. — Ти прохождаш…
— Но аз съм много по-бърз от тебе, дон.
— Но не по-умен, момче! Фехтовката е надмощие на воля, разум и фантазия.
Вангел преглътна обидата и продължи упражненията с нарастващо ожесточение. Бързината му беше безшумна и страшна, силата му — хитра и яростна, но похватите му все още слаби и най-важното, липсваше му метод, а това му пречеше да приложи качествата си.
— Мисли, капитане — говореше Марс. — В ръката — желязо! Страшно метално продължение на ръката, което трябва да чувстваш с петте си пръста! Както зеницата реагира на светлината, така и оръжието трябва да пулсира с тялото, да слуша командите на мозъка. Гледай внимателно! Аз се движа, мисля, имам идея и търся начина да я приложа. Ти противодействаш. Аз трябва да заблудя разума ти, да притъпя вниманието ти, да прекърша волята ти, за да отнема най-скъпото, което имаш — живота. Възбуждам рефлексите, разума, викам на помощ фантазията, превръщам тялото в пружина и търся най-оригиналния начин да те убия! Твоята цел е същата, затова и уменията ти трябва да са подобни. Забрави честолюбието! Мисли трезво, не забравяй каква е моята цел и търси начин да я осуетиш. „Жьо пран мон биен у же льо трув.“ Вземам своето, където и да го намеря. Тази максима трябва да ръководи цялото ти поведение, ако не искаш да увиснеш на въжето с мъртъв плъх между зъбите.
Планът на Марс беше прост: „Джема“ и „О Мегас“ хвърляха едновременно куките на двата борда на „Бел фльор“, последните моряци, прехвърляйки се на корвета, трябваше да направят пробойни на пиратските ветроходи и минавайки на френския борд, да разчистят абордажа.
Нападнаха през нощта. Охраняващите фрегати бяха далече назад и докато скъсяваха дистанцията, предупредени от тревожните камбани на „Бел фльор“, Марс изби екипажа, заповяда да опънат ветрилата и петмачтовият корвет започна бягството си. Когато слънцето изгря, на хоризонта все още не се виждаха охраняващите фрегати, затова Марс смени курса и обърна на североизток.
— Утре целият флот на Франция ще бъде по петите ни — каза той. — Ще сляза в Русия, на северния бряг… Сам. Ти ще се върнеш в Егейско море и ако ти е мил животът, ще потопиш „Бел фльор“. Франция няма да прости на оня, който е плюл на честта й, а Франция, Аваля, е велика държава… Въпреки всичко!
Плаваха с намерение да заобиколят бреговете на Шотландия, да се държат близо до норвежкия бряг и през шведските проливи да проникнат в Балтийско море на път за Русия.
Поделиха плячката. Марс получи половината, но и другата част беше достатъчна, за да задоволи все още неувълчения апетит на левантинците. Вангел живееше в каютата на бордовия свещеник и за пръв път чувствуваше чужда власт и чуждо влияние, срещу които не мислеше да се опълчи.
Сарацините и левантинците живееха в пълно разединение. И религиите, и нравите, и езикът — всичко ги разделяше. Обединяваше ги едно — страхът от Атлантика и неудържимото желание час по-скоро да нагазят в Средно море.
— Как мислиш да я караме? — попита Сокон, посочвайки с очи враждебната мургава сган.
— Марс знае! — Белия му обърна гръб, но зададе същия въпрос на французина.
— Когато поемеш командването, избий ги до крак! Бързо и тихо! Ако не го направиш ти, те ще ви избият! В жесток свят живеем, Аваля! Уморих се от кръв. Ще се заселя в Русия, ще отглеждам коне, ще ходя на лов, ще лежа по гръб, ще правя деца… Много деца, докато ми стигнат силите.