— Ще ти омръзне, дон.
— Не! — това не беше отрицание, не беше и отговор. Марс мечтаеше и Белия, смутен от глупостта на гледката, побърза да се махне.
Мечтите рядко се покриват с действителността. Край Шетландските острови „Бел фльор“ налетя на три петмачтови брига. Марс изпсува грубо, плю и се хвана за руля. Обърнаха курса и отново побягнаха в Атлантика. Бриговете се пръснаха на левга един от друг и се втурнаха след корвета.
— През нощта ще поемем курс на север! — каза Марс. Ще плаваме двадесетина часа, ще обърнем на изток и ще държим курса до самите брегове на Норвегия. Бог да ни е на помощ!
Маневрата, колкото и хитра да изглеждаше на французина, беше разгадана от англичаните. Когато мъглата се вдигна и блесна слънцето, бриговете се очертаха с неумолима яснота. Дори разстоянието беше скъсено.
— Курс югозапад! — кресна Марс. — Единственият ни шанс е да се укрием сред островите на Нова Франция!
Бриговете плаваха след тях. „Юниън Джек“, английското знаме, плющеше на стенгите. Англичаните като че ли знаеха, че жертвата няма да се изплъзне.
— Марс бег, имам една идея. Щом падне луната, ще оберем ветрилата и без огньове, при пълна тишина ще ги оставим да минат покрай нас. До Нова Франция има цял месец път, ако не и повече… А и с този екипаж? — Вангел наведе глава. — Не ти се бъркам, дон… Приеми съвета, ако искаш, недей, ако ти се струва глупав!
— Това е единственият ни изход, момче! — Марс се изсмя дрезгаво. — Иначе ще препускаме като елен пред хрътки. От тебе ще стане моряк, Аваля! Командвай: „Никакъв огън, пълна тишина!“ Ветрилата да се приберат, сложете калъфите на мортирите. Металът блести и на тъмно.
Англичаните не се хванаха и на този трик, напротив, загасиха огньовете, така че в пълната тъмнина, а тъмнината никога не е пълна, различиха силуета на корвета. Когато нощта побеля, Аваля видя по един бриг откъм бордовете и флагманът застана нос срещу нос с „Бел фльор“.
— Аз те провалих, дон! — каза Вангел, готов да понесе всякакво наказание, дори въжето. — Съветът се оказа негоден!
— Не! — Марс беше решил да води артилерийски бой и изглеждаше спокоен. — Просто това е английски трик. Всичко в морето е английско! — Французинът плю и тръгна към квартердека. — Отпуснете ветрилата! Ще атакуваме флагмана! Не допускайте бриговете на борд!
Англичаните се ориентираха бързо и взеха мерки за защита. Флагманът подложи борд и зачака „Бел фльор“ да попадне в огневото му поле. Марс беше изпънал чертите на белязаното си лице и Вангел Аваля не виждаше в израза му нищо, освен упорство и омраза. Белия избута кормчията и застана на руля. „Марс е решил да прави таран — крещеше нещо в него. — Полудя. Да, полудя напълно!“ — Вангел нямаше намерение да умира заради галската гордост на капитана. Той — не! Трябваше да му попречи да прати на дъното хора, злато, а и този прекрасен кораб!
Бриговете приближаваха борд и скоро щяха да попаднат под обстрела им.
— Лазаре! — ревна Белия. — Лазаре, къде си?
Албанецът дотича, размахвайки празния ръкав.
— Наблюдавай Марс! Ако реши да насъска сарацините против, мен, стреляй в главата му! Иначе след час ще бъдеш гол скелет! Бързо!
Лазар Шкодер хукна към квартердека. „Марс е мъртъв!“ — измънка на глас Белия и огледа обстановката. Страничните бригове се бяха приближили дотолкова, че скоро щяха да открият огън. Имаше и друга вероятност: да стеснят обръча толкова, че да принудят корвета да смъкне флага си. Вангел Аваля заложи на втория коз и спечели. Когато бриговете можеха да стрелят от упор, а по флагмана се различаваха червените униформи на офицерите, Белия легнал на румпела и извъртя три оборота и половина наляво! Опънал всичките си ветрила, корветът направи силен крен, гребна вълна, но събра сили и се изправи като куче, отърсващо се от вода. Сега бордовите бригове бяха на носа и на кърмата, а левият борд на „Бел фльор“ обърна артилерията си към флагмана.
— Огън! — кресна Белия в рупора.
Канонирите лавнаха и палубата на брига потъна в дим. Гротът му се прекърши на две, рострата се откъсна и падна във водата, над ватерлинията зейна пробойна.
Първата част на измамната маневра завърши. Другите два брига не можеха да задействат артилерията си, без риск да се разстрелят един друг. Оставаше една критична точка. Плаващият на юг корвет след няколко минути щеше да застане борд срещу борд с носовия съд. Как щяха да постъпят англичаните? Задният без съмнение щеше да се притече на помощ на флагмана, но другият в безумието си можеше да избере разменен артилерийски упор и тогава всичко беше в божиите ръце.