Сокон заведе „Бел фльор“ пред зъберите на Далмация, а Вангел и Лазар потеглиха за Янина. Преди да влязат в града, укриха златото в Албанската пещера в подножието на Томор, планината, от която стария Шкодер командуваше последните християнски села в Страната на орлите.
— Ти ли изби черкезите на пашата? — вместо „добър ден“ попита София. Белия не отговори. Старият албанец гледаше празния ръкав на сина си и брадата му трепереше.
— Къде е Менон, сине? — попита старецът.
— В залива на Сидра, тате — отговори Лазар, надвесен над десницата на баща си. — Поздравява те. Каза да го чакате наесен.
Вангел се заслуша в лъжите на Лазар и вътрешно му завидя. В това момче имаше и благородството, и верността на рицаря.
— Какво получи срещу ръката си, сине? — продължи да пита албанецът.
— Злато, тате! Много злато! Днес Вангел дон и аз сме богати хора… А това значи богат си ти, богата е София, малкият брат Дако… Къде е Дако, тате?
— На Киркира. Гледа имотите… Дако стана мъж, но не го давам на морето, Вангели!
Белия кимна.
— И на Лазар е време да слезе на сушата!
— А ти? — попита София.
Белия плувна в пот, преди да намери отговора.
— Аз имам още работа, жено! В Сидра ме чакат архонтите, трябва да върна брат ти Менон вкъщи… Аз съм отговорен за това момче, Софийо!
Жена му светна злобно с черните си очи, тръсна вироглаво глава и излезе от стаята.
— Трябва да изведеш жена си от Турция, Вангели! — започна албанецът. — На север от Дунава, на брега на Черно море, живеят твои сънародници… Сега там е Молдова, синко, християнски свят. В Османия човек не знае кога започва клането!
— Прати Лазар да купи земя, Албанец! На брега… Да купи колкото може повече и да купи къща! Голяма! Аз ще му кажа каква да бъде. И зид с вълчи зъби отгоре! Да купи коне араби, да наеме хора да ги гледат! Наесен продай всичко! Ще дойдеш с мен, Албанец! И ти, и синовете ти!
— Чаках тези думи, Вангели!
— Тогава стягай се за път! И пази сина ми, Албанец! И София… Кажи й, че мъжът не се крие под фустата на жена си!
7
Година и половина Вангел Белия дявол броди по моретата. Мина под нос Добра надежда, заобиколи Мадагаскар, но при Молукските острови налетя на португалските донове и с паническо бягство се озова на Филипините. Островите бяха испанско владение, кръстени на всемогъщия Филип Втори, но се охраняваха през пръсти и „Бел фльор“ намери укритие в гористите брегове на Минданао.
Сокон зареди с вода, сухи банани и козе месо, подмени някои изпочупени рей и през нощта на света Марцела потеглиха на запад. Отминаха Борнео, пресякоха екватора и между Ява и Суматра се вмъкнаха в Индийския океан. Беше отминал сезонът на бурите и според Марс до Южна Америка щяха да плават безопасно като по лисабонските булеварди.
Французинът пиеше скотски. Изтрезняваше сутрин за час-два, докато левантинците правеха тоалета му и докато не изпиеше черното арабско кафе, подправено с акациев мед.
— Защо предприехте това пътуване, дон? — попита Белия. — Не мога да схвана смисъла.
— Този, който не е стигал Молукските, не е моряк! Не в новия свят, Аваля!
— Чувал съм да цитират Дрейк… Той казва същото за Магелановия път…
Марс вдигна глава.
— За левантинец знаеш доста, капитане.
Вангел долови ирония, но предпочете да не й обърне внимание.
— Прав ли е Дрейк, дон?
— Да, но „Бел фльор“ би могъл да мине в Пасифика само ако аз съм на квартердека!
— Защо? — сега Белия чу непочтителни нотки в гласа си, но не направи нищо, за да омекоти въпроса.
— Защото аз съм Жан Марс Дон де мар! — Това не беше отговор. Вангел не го прие, но не настоя за подробности.
— Мога ли да кажа на момчетата: „Марс дон ни поведе към Молукските от гордост!“ Добре ли те разбрах, дон?
— Да, капитане! — Французинът затвори очи и го остави сам. Вангел поседя миг-два и излезе от каютата.
За да избягнат срещите с морските сили, Белия и Сокон се спуснаха до петдесетия паралел и поеха курс „запад“, пресичайки най-бурния океан на земята. Беше пети май, ранна есен за южното полукълбо, но сутрин палубата беше в скреж и до изгрев трепереха от студ. На края на първата седмица настъпи безветрие и Марс обяви „тайфун“.
Сокон го изнесе на борда, положи го в стола на форпита, зави го с одеяла и ги остави сами.
— Предстои най-тежкото ти изпитание, Аваля! — каза французинът. — Виж този пръстен около слънцето… Това е вратата на ада!
— Не разбирам, дон?
— Ще излезе вълна, ще духне мусон и ще започне тайфунът. Запомни, Аваля, носът трябва да реже вълните! Обърнеш ли борд на бурята, започни последната си молитва. И ако окото, Аваля, ако окото на тайфуна мине далече от „Бел фльор“, след три дни ще отслужим молебен за спасението!