— Какво те води при мен, Вангел бей?
— Мъката, паша ефенди! Говори се, че ме държиш отговорен за смъртта на твоите черкези?
Пашата сбръчка вежди.
— Кой говори, бей?
— Кажа ли му името, осъждам го на посичане, паша ефенди!
Аян кимна.
— Право говориш, Вангел бей… Ти не беше ли на път, когато Белия дявол сдави черкезите?
— На път бях, паша ефенди. В морето, далече на север… пред Венеция.
— Знам, Вангел бей…
Връхлетя Халил с Османовата глава в ръце. Пашата скочи ужасен.
— Ти си тук, Вангел бей? — невярващ на очите си, попита Халил.
— Както виждаш, беим! — Вангел се поклони и излезе от сарая.
Османлиите вдигнаха потеря, претърсиха планината от Епир на юг и Охрид на север до морето, но не откриха нищо, което можеше да бъде пренесено курбан на пашовия гняв. Аян назначи Турсун на мястото на Осман бег и оттогава ислямският принц не знаеше мярка. Пропищяха санджаците, падаха глави, насилваха жени, където и да ги срещнеха, убиваха с ловна страст, но Белия дявол беше неуловим и нощите им бяха пълни със страх и напрежение. Скоро дойде ред и на Турсун. Намериха го обесен на една греда в спалнята. В ложето лежеше фаворитката Мая, хърватска циганка, с нож, забит в гърдите до ръкохватката.
Пашата направи пищно погребение на племенника си и обяви траур. Сокон се промъкна в Янина, затвориха се при Албанеца и го удариха на вино и козя пастърма.
— Къде е корветът, лаз? — попита Белия.
— На остров Хвар, пазят го рибари мохамедани за злато.
— Откъде ще намерим хора да преплуваме проливите?
— Пет души ме чакат в манастира… с мен шест. Не ми трябват повече, дон.
— Ще останеш ли на сушата, лаз?
Сокон се изчерви, пот изби на челото му, очите му шареха нервно.
— Ще се върна при своите… Ще си взема жена… Минах четиридесетте, капитане.
— Лазите се гънат под ятагана.
— Свикнал съм с турците, дон. Ако намеря добра жена… и ако е нетърпимо, ще те моля за подслон.
— Добре, лаз. Пий! Има време за мислене!
Вечерта Халил влезе в двора с въоръжена стража. Албанеца укри Сокон в сламата, а Вангел излезе да ги посрещне.
— Добре дошъл в моя дом, беим. Твоите желания са заповед за мен!
— Къде е жена ти, Вангел бей?
— Мястото на жената е при децата й, беим!
— Повикай я!
Вангел настръхна. Беше сигурен, че Албанеца и Сокон чуват разговора, и знаеше, че тилът му е защитен.
— Не те разбирам, Халил бей, с мен ли имаш работа или с жена ми?
Принцът вдигна бича си, но срещна сините очи на пирата и задържа удара.
— Чуваш ли заповедта, гяур!
— Мръсни заповеди не изпълнявам, бей!
Вангел подпря длани на пищовите, настръхналите заптии измъкнаха ятаганите… Сбиването започваше. Тогава вратата изскърца и Албанеца застана на прага с мускет в ръка.
— Не викай дявола, Халил бей! — високо, но спокойно каза той. — Върви си в мир! Харемите ви пращят от жени! Не закачайте жените на кръста!
Застанал срещу дулото, Халил започна да се върти суетливо.
— Ти си Белия дявол, Вангел бей! — ядно, с омраза каза той. — Един ден ще го докажа на пашата!
Халил се обърна и без да изчака придружителите си, излезе от двора.
— Отвържи Сур! — каза Албанеца и се върна в дама. Вангел пусна вълкодава, но още дълго подлага главата си на вятъра. Смразяваща, кипяща омраза бушуваше в жилите му. „Мъртъв си, Халил!“ — викаше наум Белия дявол, забил до кръв нокти в дланите си.
Вангел чакаше едноръкия си шурей и отлагаше смъртта на принца. По негови сметки Лазар отдавна трябваше да бъде в Янина. Ако не беше загинал по пътя, да пази господ от нови нещастия, скоро щеше да спре пред портата.
Сокон вилнееше из околността, нападаше керваните за парлама, а като видеше зор, укриваше шайката си в Пещерата. В Томор се бяха крили цели села християни. Турците избягваха да бъркат в гнездата на „орлите“ и заобикаляха Томор, когато имаха възможност да го сторят. Лазът грабеше, имитирайки разбойнически набези, но плячката му беше жалка и оставаше за левантинците. В ръцете му падна един от убийците на Дако, а на сутринта слугите на пашата откриха главата му между камелиите.
Белия дявол се превърна в кошмар. Мюезинът го кълнеше от минарето, софтите учеха суеверните да гледат на Белия дявол като на човек, но по-смел и по-дързък от другите. Отново се вдигнаха потери и отново без резултат. След смъртта на Турсун пашата беше поставил дома на принцовете под наблюдение. За всички беше ясно, че Вангел бей не излиза от дома си и въпреки това бяха убедени, че именно той е нощният фантом.
Бездействието убиваше Белия. Пиеше с Албанеца, любеше жена си, играеше с момчетата, но нищо не правеше от сърце и скуката го съсипваше.