Един поглед и наистина нямаше нужда да пита. Стефан Котленеца бягаше от властите, а това значеше смърт на правоверен.
— Искаш ли да спечелиш хиляда златни лири, Стефане?
— Срещу свободата ти, господарю?
— Срещу нея, Стефане!
Българинът поклати глава.
— Стига съм скитал като пес… Не, беим, добре ми е в Янина.
— Не ти е добре, момче, защото още днес пашата ще научи, че те търсят за убийство на правоверен!
Стефан зяпна онемял.
— Как научи, беим… А пашата… Кой ще му каже?
— Аз, приятелю! А тогава вместо уседнал живот бесило те чака!
На другата сутрин писнаха зурните. Започваше байрамът. Котленеца влезе в двора и попита за стария Шкодер…
Вангел, предрешен като шиптар, проникна в Янина. Прекара деня в скитане из гръцкия квартал, пи кафе на тържището, а когато стана два часът по турска време, мина през дворната врата на харема и скочи на мозайката пред покоя на пашата. От дълго време Янина беше спокоен град. Белия дявол беше потънал в дебрите на континента и заптиите гледаха на дворцовата охрана през пръсти. Завари пашата с корана в ръце, гологлав, бос, излегнат на копринените си възглавници.
— Ти ли си, Вангел бей?
— Аз, паша.
— За мъст ли идваш, пирате?
— Не, паша, нямам карез към тебе! Идвам да ти благодаря за живота на семейството си!
— Голям риск поемаш за една благодарност, Бял дявол бей! Или не тя е целта на посещението ти?
— Нямам друга цел, паша! Дойдох да срещна един мъж, да му се поклоня и да си ида в мир!
— След тебе ще хукне цялото войнство на Янина, бей!
— Взел съм мерки, паша ефенди. Не се безпокой за моята безопасност. Дойдох на сухо, без кръв, ще си отида по същия начин!
— Боиш ли се от нещо, беим? — Пашата за пръв път използваше това почтително обръщение и Вангел почувствува насладата на уважението.
— Аз съм човек като всички човеци, паша.
— Ти си Белия дявол, беим… Тук всички те помнят.
— Заминавам завинаги, паша. Дойдох да ти благодаря и да се сбогувам.
— Ще излезеш ли от Империята, Вангел бей?
— Да, паша. Заминавам на север.
— Ще вдигаш ли ръка срещу падишаха?
— Колкото пъти мога и когато мога, паша!
— Един ден въжето ще те стигне, беим?
— Да бъде така, както е рекъл господ… Сбогом, паша, благодаря! — Белия се поклони дълбоко и прочувствено.
— Сбогом, Бял дявол бей! На добър час, пирате!
Вангел излезе забулен и тръгна към изхода на палата. Никой не го спря. Изскочи на улицата и хукна към западната врата, измъкна се от крепостта и се заспуска към скривалището на шотландците. Яхнаха конете и се понесоха в кариер към брега. Потеря не излезе. Пашата му беше пожелал „добър път“ и наистина му го желаеше.
„Бел фльор“ издигна „Джоли Роджър“ и заплува на юг. Шотландците разглеждаха корвета с нескрито възхищение.
— Ще ни дадеш ли „Бел фльор“ срещу Гибралтар, Ранг? — попита Шон.
Стояха на квартердека и наблюдаваха отдалечаването на брега.
— За флагман, капитане! — отговори Белия.
— Тогава заповядай да го прекръстят! В Истанбул има френско консулство, а морският им агент е бил наемник на холандците.
— Бъди кръстник, Кърк! Избери име!
— „Белия дявол“ — хитро усмихнат каза шотландецът.
Вангел Аваля неволно извърна очи към брега. Там, между Пинд и Албанските планини, в късния следобед се събуждаше Аян паша, гордият и великодушен владетел на Янина.
Децата понасяха леко плаването, но София не можеше да вдигне глава от морската болест. Повръщаше, плачеше, спеше със студени кърпи на челото и малко по малко загуби бесния си нрав на дива котка. Вангел прекарваше повече от времето с нея, въпреки че албанката отказваше любов и капризничеше без мярка. Вангел повери децата на Стефан Котленеца и сега го гледаше да крачи горд като паун след несигурната крачка на Филип.
Въпреки английския флаг „Белия дявол“, сменил и името, и цвета си, избягна Коринт, заобиколи Крит и влезе в Егейско море западно от Родос. След още двадесет часа мина под дулата на „урбановата артилерия“, влезе в Мраморно море и хвърли котва пред Златния рог.
Сокон и шотландците спуснаха лорчата и слязоха в града. Капитаните тръгнаха към легацията, а лазът отиде да поръча сандък за съкровището на Белия дявол.
— Напълни го с камъни, Соконе! — заповяда Вангел. — Златото е пъклено изкушение, а човекът е слаб и алчен!
— С колко кораба разполагаш, Ранг?
— Пет шхуни чакат в залива на Сидра и моят корвет тук, на входа на Босфора, милорд.
— Значителна сила. — Дърмънд свали бинокъла и се обърна към Шон. — Опита ли корвета?