Вангел чу копита, а след малко и каретата излезе от сянката на кленовата гора. Влаха беше купил елегантна кола, тип ландо, правена във Франция и тапицирана като луксозна мебел. И ландото беше черно, на матово, а четирите сиви жребеца, които потомственият коняр беше избирал от ранни зори до късен следобед, бяха истинска радост за очите. Конете бяха млади, добре гледани, сбруята нова и от волска кожа, колелата, макар и кални от пътя — със здрави обковки и железни обтегачи.
Белия се изкъпа, облече се в черно, обу чортови ботуши с надколенници, тип „Курфюрст“, седна в ландото и потегли за имението на вода Неводари.
Лазар купи княжеската титла за един милион и двеста хиляди рубли, приблизително сумата, която Белия беше похарчил за земята и трите къщи.
Яшкият дом също беше на привършване. София беше купила изгодно, по нейна преценка, един полупостроен малък замък и с всичката страст, на която беше способна, се зае с довършването му. Вангел не беше виждал градския си дом. София забраняваше, докато не е напълно готова, да му покаже къщата, която не може да си обясни защо мрази! „Въпреки всичките ти предразсъдъци именно в тази къща ще ти създам семейно щастие!“ — казваше тя. Белия се съгласяваше с всичко, стига да има мир, но прекарваше дните си в Скендера. Беше започнал да обича „това от бога сътворено място“, плуваше из езерото с лодка и въдица или скиташе със Сур и мускет в ръка на лов за глигани, сръндаци или навътре в тръстиките за патици. Скендера гъмжеше от дивеч, а ловът беше един от лечителите на скуката. София задържаше брат си и Котленеца в Яш за голямо неудоволствие и на двамата. Старата къща оставаше на Лазар, а около нея трябваше да се строят конюшните на Вангел Дон де мар, да се развъждат породисти коне. Съвестният албанец имаше угризението, че заради капризите на сестра си не удържа думата си към господаря. Котленеца беше пред поболяване от мъка. Белия му беше помогнал да купи земя на юг от Килия, до самата граница, материалът беше струпан и той жадуваше да започне изграждането на къщата. Вангел не отказа на жена си коняр — охрана, но изпрати своите майстори да вдигнат къщата и бившият ковач още тази зима щеше да се превърне от преследван звяр в заможен пограничен чокой.
Покупката на титлата, освен пари отне и време. София не посмя да промени имената на мъжа си, само смени окончанието на прякора. Сега Белия дявол се казваше княз Вангел Авалов, ударението падаше на втората гласна, произхождаше от някакъв полуполски, полуруски род от Лвов, имаше родословно дърво от началото на тринадесето столетие и история… След последните татарски нашествия фамилията избягала на юг, в гръцките владения на Османовите наследници. Родът воювал с падишаха по море и суша, а последният му и единствен потомък княз Вангел, уморен от кръв и битки, потърсил убежище в християнското княжество Молдова.
За Белия беше все едно дали произхожда от князете Авалов или от сатаната, затова не възрази, когато София му показа документи, потвърдени от княжество Трансилвания, с подписа и печата на княз Арон, но когато каза: „На тебе може да ти е все едно, но един ден тази титла ще бъде главното наследство на синовете ти!“ Вангел отговори: „Моите синове ще бъдат моряци! В морето титлите не играят!“
„Бях Вангел от Битоля, бях млекар в Крит, бях Алтън гяур, станах Аваля, превърнах се в емир Ибн Мобарак, в Дон де мар, във Велизарий на Велика Византия, а сега княз Авалов от Скендера между Татарбунари и Килия… Какъв ли ще бъда утре?“
Неводари го посрещна сред семейството си. Беше рано за вечеря, а и той чакаше още гости. Въпреки ранната есен в салона гореше кахлена камина. Вода Антон беше едър мъж, може би негов ръст, затлъстял по маниера на човек, злоупотребяващ с пиенето, жизнен и усмихнат като търговец, очакващ изгодна сделка, но и притеснен, дори унижен, като аристократ, прибягващ до неравностойни контакти. Вангел отпиваше от виното, седнал в удобен, тапициран с кожа стол, подръпваше от холандската пура, избягваше да гълта дима и търпеливо чакаше да се изясни причината за поканата.
— Говори се, че слугите ви наричат „дон“, княже. — Това не звучеше като въпрос и Белия си позволи да го остави без отговор. Неводари обаче настоя: — Имат предвид испанската титла, нали?
— Идва от „дон де мар“ — Неводари нямаше нужда от превод. — Отговаря на „капитан“, „господар“… Ползва се във флота.
— Вие сте моряк? — Вангел кимна. — Говори се, че ще строите пристанище?
— Пристан, колкото за личните ми нужди.
— В Килия видях „Белия дявол“… Това е френски корвет, нали, княже?
— Само по маниера на стъкмяването. Строен е в либийска Сидра от сарацини.