Неводари едва ли знаеше какво значи сарацин и къде е Либия, но не прояви любопитство за подробностите.
— В Молдова ли ще наемете екипаж?
— Аз няма да воювам, господине! Не ми трябва екипаж. Освен ако не ми се наложи да плувам по Дунава… Тогава ще моля за правото да купя място за кей в Неводари.
— Имате го, княже! Изберете място и ме уведомете. Моите бухгалтери ще оформят формалностите.
— Благодаря, воевода! — Вангел вдигна чашата си.
— Удоволствие е да живееш в разбирателство със съседите си. — Неводари беше напрегнат и неискрен, но за Белия това беше без значение и той го отчиташе, без да търси причините за състоянието му. — Чувам, че сте купили къща в Яш… на площад „Галан“?
Вангел кимна.
— Жена ми се занимава с този имот… Аз прекарвам времето си в Скендера.
— Дааа! Жените са по-практични от нас. Цените се вдигат главоломно. След пет години цената на яшката къща ще скочи три пъти. А и децата растат, княз Авалов. Друго образование ще получат в столицата, а и университетите на Виена, Прага, Краков са наблизо.
Белия кимна отново.
— Прав сте, воевода!
Неводари чувствуваше, че русият пират, ерзац-князът няма да изпусне сам това, което го интересува.
— Чувам, че край Килия сте вдигнали още една къща? Какво смятате да правите с нея, княже?
— Там живее братът на жена ми.
— Едноръкият?
— Да.
— Говори се, че е загубил ръката си в морска битка…
Вангел се усмихна.
— В пиратски набег може би?
Време беше Неводари да разбере, че е нарушил правилата на домакинството, но воеводата беше поел много вино и чувствителността му беше притъпена.
— Да, княже, знаете как вървят мълвите!
— Лазар Шкодер е загубил ръката си като дете… След гнойна рана.
— Шкодер, що за име е това?
— Левантинско. Семейството му е от островите на Ионийско море.
— Имат ли някаква титла?
Сега беше моментът да отмъсти на София за прекомерното й преклонение пред аристокрацията.
— Не. Кого чакаме, воевода?
— Вода Николае Кобадин — като стреснат насън отговори Неводари. — Ще бъде тук в десет часа.
— Имаме частен разговор? Тримата?
— Може би… — Неводари се усмихна. — Щом ние тримата владеем четири пети от земята между Прут и морето? Нека дочакаме вода Николае!
Вангел не бързаше.
— Интересувахте се от къщата край Килия, воевода. Ще отглеждам коне. Свръхпороди. Предимно араби.
— Ще търгувате?
— Аз, княз Авалов — не, но шуреят ми Шкодер — да!
— Умно. — Неводари се усмихна. — Личи, че сте човек със замах, господине!
Чуха галоп, по каменната пътека се зададе запенен кон и висок, строен мъж леко скочи на стъпалата пред къщата, хвърли поводите на ратая и влезе при тях.
— Добър вечер, господа. Антоне, твое ли е това прекрасно ландо?
— На княз Авалов… Познавате ли се?
Кобадин приличаше на Смарти Смайли. Същите воднисти очи, същият безцеремонен маниер на човек, свикнал да се чувства удобно навсякъде, същият жест, с който Смарти отхвърляше буйната си коса, но Кобадиновата беше черна и започнала да сивее.
— Радвам се да ви видя, княже!
Вангел стана и стисна протегнатата ръка.
— Майка ми спомена за вашето посещение… Тя е особен човек, дано не ви е оскърбила.
Белия се усмихна.
— Беше много мила… Поздравете я от мен, вода Кобадин.
— Благодаря. — Воеводата седна, кръстоса крака, извади златна табакера и запали дълга хартиена цигара. — Антоне, князът знае ли повода на този разговор?
— Не, Никола̀. Чаках те.
— Тогава да сядаме на масата. На празен стомах мъдри решения не се вземат!
Нощта беше безветрена и лунна, в тревата свиреха щурци, от двете езера, ограждащи чокоята на юг и на север, звучеше непрекъснат жабешки квак, някъде зад къщата се чуваше весело припяване на жени.
— Княже — започна Кобадин, — има един начин за печелене на пари, който Антон и аз искаме да обсъдим с вас. Заинтересован ли сте?
— По принцип да. Да чуем подробностите.
— Търговията със зърно за Виена, а и по-нагоре по Дунава е монопол на няколко яшки фамилии. Складовете са в Галац, на самия бряг на реката. Оттам ги товарят австрийски и германски ветроходи и ги пренасят нагоре по течението. Молдова обаче няма свой флот… Разбирате ли?
— Да. — Вангел вече знаеше всичко. Въпреки титлата, въпреки демонстрацията на богатство за тях той беше и си оставаше пират. Воеводите се готвеха да му предложат пиратска акция.
— Украйна произвежда повече и по-евтино зърно от нас. Ако организираме свой флот за транспорт по Дунава, ние можем срещу огромна печалба да изнасяме зърно от Ровно, Житомир и Виница, да го товарим в Неводари на наши кораби и чрез агенти във Виена и Пеща да подбием яшките цени и да завоюваме пазара… Разбирате ли ме, княже?