— Всевечният разкрива това, което желае и комуто желае, знаменита гадателко. Всички тези животни, които заедно с вас са натоварени да пазят, белия бик, са известни само на вашата благородна и приятна нация, която самата не е известна почти никому в света. Чудесата, които вие и вашите сънародници, аз и моите сънародници сме извършили, ще бъдат един ден предмет на съмнение и съблазън за мнимите мъдреци. За щастие истинските мъдреци, които ще бъдат подчинени на ясновидците в една малка част от света, ще вярват в тях и това е достатъчно.
Докато старият маг произнасяше тези думи, принцесата го дръпна за ръкава и му каза:
— Мамбрес, няма ли да ми купите този бик?
Потънал в дълбок размисъл, магът не отговори нищо и Амазида се разплака. Тогава тя се обърна сама към старата жена и й каза:
— Мила старице, заклинам ви във всичко, което ни е най-скъпо на света, в името на баща ви, на майка ви, на кърмачката ви, които несъмнено са още живи, да ми продадете не само вашия бик, но също и гълъба, който, изглежда, много го обича. Колкото до другите ви животни, не ги искам, но аз съм момиче, което може да се разболее от огница, ако не й продадете този очарователен бял бик, който ще бъде за мен най-приятното нещо в живота ми.
Старицата почтително целуна ресните на прозрачната й рокля и й каза:
— Принцесо, моят бик не е за продан, вече казах това на вашия знаменит маг. Единственото, което бих могла да направя, за да ви помогна, е да го водя всеки ден да пасе близо до двореца ви, където ще можете да го галите, да му давате сухар и да го карате да танцува колкото си искате. Но той трябва непрекъснато да бъде под погледа на всичките животни, които са около мен и на които е заръчано да го пазят. Ако не се опита да избяга, те няма да му сторят никакво зло, но ако се опита още веднъж да скъса веригата си, както направи, когато ви видя, зло ще пати! Не отговарям за живота му. Тази голяма риба, която виждате там, непременно ще го погълне и ще го държи в корема си повече от три дни, или пък змията, която ви се струва може би доста блага и любезна, ще го ухапе смъртоносно.
Белият бик който отлично чуваше думите на старицата, но не можеше да говори, прие всички тези предложения с покорен вид. Легна в краката й, измуча кротко, като гледаше нежно Амазида, сякаш искаше да й каже: „Навестявайте ме понякога на ливадата.“ Тогава змията взе думата и каза:
— Принцесо, съветвам ви да изпълнявате сляпо всичко, което госпожица Ендора ви казва.
Магарицата също си каза думата и тя беше на мнението на змията. Амазида беше огорчена, че змията и магарицата говореха така добре, докато красивият бик, който имаше тъй благородни и нежни чувства, не можеше да ги изразява.
— Уви, това е най-обикновеното нещо и в двореца — каза тя тихичко, — всеки ден там виждаме красиви благородници, които не умеят да разговарят, и простаци, които говорят самоуверено.
— Тази змия съвсем не е простачка — каза Мамбрес. — Не се мамете, тя е може би една от най-уважаваните личности на света.
Свечеряваше се и принцесата трябваше да се прибере в двореца, след като обеща да дойде на следния ден по същия час на ливадата. Нейните придворни дами бяха възхитени и не разбираха нищо от това, което бяха видели и чули. Мамбрес мислеше съсредоточено. Спомняйки си, че змията нарече старицата госпожица, принцесата заключи, че гадателката вероятно е девствена, и почувства известно огорчение, че и тя самата е още девствена, това огорчение, достойно за уважение, тя криеше така ревностно, както и името на любимия си.
ГЛАВА III
КАК КРАСИВАТА АМАЗИДА ИМА ТАЕН РАЗГОВОР С ЕДНА КРАСИВА ЗМИЯ
Красивата принцеса заръча на своите дами да пазят в тайна всичко, което бяха видели. Всички й обещаха да мълчат и действително пазиха тайна цял ден. Лесно можем да си представим, че Амазида спа много малко тази нощ. Някакво необяснимо очарование насочваше непрестанно мисълта й към красивия бик. Щом остана сама със своя мъдър Мамбрес, тя му км ма:
— О, мъдрецо, този бик ми завъртя главата.
— И моята мисъл е заета с него — отвърна Мамбрес. — Ясно виждам, че този херувим е далеч над своите подобни. Виждам, че тук има някаква голяма тайна, и се боя да не ни сполети беда. Вашият баща Амазис е буен и подозрителен, цялата тази работа изисква да се държите извънредно благоразумно.
— О — извика принцесата, — прекалено съм любопитна, за да мога да бъда благоразумна. Това е единствената страст, която може да съществува в сърцето ми, наред с изгарящата любов към онзи, когото изгубих. Как, не бих ли могла да науча какъв е този бял бик, който поражда такъв необикновен смут в душата ми?