— Чувствах, че това заточение рано или късно ще доведе до беда, — бавно каза Брекке. — Но, чак до такава…
— От всичко, което зная, мога да кажа само едно — каза Джаксъм. — Заточението им бе заслужено. Те отказаха да изпълняват задълженията си пред хората, които се бяха заклели да защитават. А и обичайния десятък не им стигаше и искаха все повече.
— Зная, Джаксъм, всичко зная. Но помисли си — те напуснаха своето време за да ни дойдат на помощ… за да спасят Перн… — Брекке така стискаше пръстите си, че те побеляха.
— Е, да, за да спасят Перн, — каза Джаксъм. — Заради което искат цял живот да им лижем петите? — Той прекалено добре помнеше високомерно-презрителния тон, с който Т’тон разговаряше с Литол.
— Опитваме се да не им обръщаме внимание. — Шарра повдигна рамене. — Ние си вършим нашата работа, горим тревата вътре в холда и събираме добитъка в оборите по време на Нишковалеж. А после вземаме огнехвъргачките и проверяваме дали личинките са си свършили работата добре.
Брекке учудено попита:
— Нима те не излитат да се сражават?
— А, от време на време излитат. Когато са в настроение или драконите им искат да се пораздвижат… — в гласа на момичето звучеше убийствено презрение. Но забеляза ужаса и негодуванието на двамата си слушатели и добави: — Не, ние добре разбираме, че драконите най-малко са виновни. Или пък ездачите. Нали все пак голяма част от Старовремците останаха на Север. А тук една групичка твърдоглави водачи създават лоша репутация на всички ездачи от Южния. И все пак, ако бяха ни помолили, щяхме да им помогнем!
— Според мен, трябва да съм там, — Брекке се изправи и погледна на запад. — Т’кул сигурно не е на себе си. Зная какво е да загубиш дракона си…Гласът й внезапно пресекна, а по лицето й пребледня. Очите й се разшириха от ужас, вдигна ръка към гърлото си сякаш да отстрани някаква невидима заплаха. — Не! Не!
— Какво? — Шарра скочи и я прегърна.
Рут изхлипа и се притисна към Джаксъм:
„Много е уплашена. Говори с Кант. Той е нещастен. Казва че това е ужасно. Още един дракон е много слаб. Кант е с него. А сега говори Мнемент. Т’кул се бие с Ф’лар.“
— Т’кул се бие с Ф’лар! — Джаксъм получи пристъп на слабост и се отпусна върху Рут.
Всеобщата възбуда се предаде и на огнените гущери, те се замятаха във въздуха и създаваха такъв шум, че момчето замаха с ръце за да ги накара да млъкнат.
— Черупки! — извика Брекке. — Трябва да съм там! Нима не разбират, че Т’кул не е отговорен за действията си! Защо просто не го вържат? На никой ли не му идва на ум? Къде гледа Д’рам? … Трябва да си приготвя летателния костюм. — Тя побягна към убежището.
— Джаксъм! — Шарра се умолително протегна ръка към него. Т’кул ненавижда Ф’лар. Чувала съм го как го обвинява за всичко, което се е случвало на Южния. Сега, като е загубил дракона си, сигурно напълно се е побъркал. Ще убие Ф’лар!
Те се прегърнаха и Джаксъм не знаеше кой от тях има повече нужда от утеха и поддръжка. Някъде там далече Т’кул се опитваше да убие Ф’лар. Джаксъм нареди да Рут да слуша внимателно.
„Нищо не чува — отвърна драконът — Кант е в Помежду. Разбрах само, че се е случила беда… Рамот бърза…“
— Тук?
„Не, там, към тях! — очите на Рут развълнувано преливаха в пурпурно. — Това не ми харесва…“
— Какво не ти харесва?
— Какво ти казва той, Джаксъм? Страх ме е!
— Него също го е страх. — отвърна Джаксъм. — И мен…
Брекке излезе от гората тичешком. В едната си ръка носеше летателния костюм, а в другата — походната аптечка. Спря до тях и се заоглежда безсилно. Аптечката не беше затворена и лекарствата за малко да паднат на пясъка.
— Няма как да стигна до Иста! Кант не може да остави Б’зоновия Ранлит. И правилно … не можем да си позволим да загубим двама бронзови за един ден. — прехапа устни от притеснение. — Трябва да съм там…
Но се оказа, че ги очаква още един удар. Рут изплашено протръби и този път Джаксъм и Брекке трепнаха едновременно.
— Робинтън!… — Брекке се препъна и щеше да падне, ако не бяха я подхванали. — Не! Само не Робинтън! Как?
„Главният менестрел!“ — додаде и Рут.
— Нали не е мъртъв? Не е мъртъв? — извика Шарра.
„Майсторът е много болен. Чувства се много зле. Те няма да му дадат да си отиде. Той ще остане! Както ти!“
— Аз ще те заведа, Брекке, — каза Джаксъм. — С Рут! Нека само да се облека.
Двете жени веднага го хванаха за ръцете.
— Да не си посмял! Прекалено си слаб за да минаваш Помежду! — Брекке сега повече се безпокоеше за него.