— Бих могъл да отида на юг и да се погрижа за този Уейр. В края на краищата и аз съм от Старовремците. — И с въздишка добави — Мен ще ме приемат така, както никога не биха приели теб, Ф’лар.
Предложението беше много примамливо, но бенденският предводител се забави с отговора.
— Благодаря ти Д’рам. — каза той най-накрая. — Но сигурен ли си, че ще си в състояние …все пак ти…
Д’рам махна с ръка.
— Оказах се способен на повече, отколкото очаквах. А може би и заливчето направи чудо… Друг е въпросът, че няма да мога да мина без твоята помощ.
— Всичко, което мога…
— Ще ми трябват няколко зелени, най-добре от Р’март от Телгар или от Г’нериш от Иген, защото тук са малко. Южняците по-лесно ще ги приемат, ако са от Старовремците. Трябват ми и два млади бронзови, а също сини и кафяви — две бойни крила.
— Ездачите от Южния не са се били вече няколко Оборота, — с презрение отбеляза Ф’лар.
— Значи е време да почнат отново. Това ще даде на останалите дракони цел в живота и ще ги ободри. А на ездачите — надежда и някакво занимание… — Лицето на Д’рам беше сурово. — Успях да разбера нещо от Б’зон. Колко съм бил сляп!
— Не се обвинявай напразно Д’рам. Аз взех решението да ги изпратим на юг.
— И с уважение се отнесох към решение, защото беше справедливо. Когато… умря Фанна… — той едва изрече това. — трябваше веднага да отлетя в Южния Уейр. Това нямаше да бъде предателство спрямо теб, и можеше да …
— Съмнявам се, — каза Лесса, недоволна че Д’рам се обвинява. — След като Т’кул се опита да открадне яйцето… —
— Ако само се бяха обърнали към теб…
— Не вярвам, че Т’кул беше способен на такава стъпка, — каза тя бавно. Сянка на отвращение мина по лицето й. Но после с горда усмивка вдигна очи към Д’рам. — Но ако го беше направил, може би щях да го пратя на… А ти, — посочи го с пръст и Ф’лар щяхте да проявите повече търпимост. Не, не беше в характера на Т’кул да моли, — продължи тя. — Както и в моя — да прощавам! Никога няма да простя на южняците кражбата на яйцето! Да ме докарат дотам — да съм готова да изпратя дракони срещу дракони! Не, това няма да го простя!…
Д’рам се изправи.
— Значи си съгласна Стопанке с това, че трябва да отида на юг?
— Велика Черупко, не говорех за това! — Лесса заклати глава. — Разбира се, че съм съгласна. Освен това смятам че и по-великодушен, по-добър и благороден от мен. Направо ще се побъркам, днес този идиот Т’кул можеше да убие Ф’лар!… Тръгвай, щом си решил. Ти несъмнено си прав, че ще те приемат. А да си кажа честно, не се бях замисляла, какво може да става там, на юг! Не ми се искаше да мисля и не мислех! — добави тя, откровено признавайки си за пропуска.
— Значи мога да взема със себе си и други ездачи? — Д’рам погледна първо нея, после Ф’лар.
— Вземи със себе си, всеки когото пожелаеш освен Ф’нор. Ще бъде жестоко да принуждаваме Брекке отново да се премести в Южния
Д’рам кимна.
— Мисля, — каза Ф’лар, — че другите Предводители също ще помогнат. Тази работа засяга честта на всеки ездач. И още нещо… — Ф’лар се покашля за да прочисти гърлото си, — Не искаме господа Лордовете да се втурнат на Южния континент под предлог, че не можем да се справим с реда в собствените си Уейрове.
— Няма да посмеят. — Д’рам негодуващо се намуси.
— Ще посмеят. Имат си много причини — от тяхна гледна точка, разбира се. Зная, — Ф’лар направи пауза, за да подчертае своята увереност, — че Южния Уейр, под водачеството на Т’кул и Т’тон не позволи на Лордовете да разширят владенията си дори на драконова дължина. Но холдът на Торик с течение на последните няколко Оборота постепенно се разрасна Той приемаше хора — майстори, бунтари, младши синове на лордове, които тук не биха видели земя. Всичко ставаше много тихо, за да не се привлече вниманието на Древните… — Ф’лар стана и неспокойно се заразхожда из стаята. — Малко хора знаят за това…
— Знам, че от север на юг редовно плават търговци, — каза Д’рам.
— Това е част от проблема. Търговците имат дълги езици и доста хора са чули, че на юг е пълно с земя. Възможно е, има основания да предполагаме, че Южният континент е не по-малък от Северния. И освен това е надеждно защитен от Нишките с ларвите — те там са навсякъде… — Ф’лар замълча, разсеяно се почеса по брадичката. — Този път Д’рам, ездачите първи трябва да си изберат земя за себе си. Не искам през следващия Интервал, Племето на Драконите да седи на изхранване на холдовете и да зависи от тяхното великодушие. Трябва да си намерим собствена прехрана, без да сме в ущърб на никого. Лично аз нямам намерение вече да се моля на когото и да е било за месо, хляб или вино!