Д’рам слушаше учуден, после в уморените му очи засвятка искрица възторг. Разкърши рамене, кимна и срещна погледа на Бенденския Предводител.
— Разчитай ма мен, Ф’лар! Заради това мога да удържа юга. Ето на това казвам цел! Кълна се в Първата Черупка! Тези прекрасни земи скоро ще принадлежат на ездачите!…
Ф’лар стисна ръката му. И се усмихна с ъгълчетата на устните си:
— Знаеш ли, Д’рам, ако ти не бе поискал, аз щях сам да те помоля да отлетиш в Южния Уейр. Ти си единственият, който може да се справи там. И честно да ти кажа, не ти завиждам!
Д’рам изхъмка, щом чу от Предводителя на Уейр Бенден подобно заявление. Твърдо отвърна на ръкостискането на Ф’лар. После лицето му се проясни.
— Скърбях за съпругата си, — каза той, — Но животът ми продължава. Харесваше ми в залива, но…Радвам се, че дойде да ме вземеш и ме накара отново да се заема с работа. Това е единственият начин на живот, който ми е познат. Не мога да го оставя… „Ездачи в небето! Нишки летят!“ — помниш ли?
Той отново въздъхна, почтително се поклони на Лесса и излезе от уейра. Излезе гордо с твърда крачка.
— Как мислиш, Ф’лар, ще се справи ли?
— По добре от всеки друг… с изключение на Ф’нор, може би. Но към него не мога да се обърна. Нито към Брекке…
— Разбира се! — Лесса скочи и го прегърна. Ф’лар я обгърна с ръце и започна нежно да я гали по косата.
Лесса си помисли за това, колко горчиви бръчки се бяха появили по лицето му — бръчици, които преди не беше забелязвала. Той гледаше след Д’рам, очите му бяха тъжни, а устните му свити. Но ръцете му бяха силни, както преди и тялото мускулесто и стегнато. Достатъчно ловък беше да отбие нападението на безумеца. Само веднъж бе изпитвал физическа слабост — след онази схватка в Телгар, когато го раниха, а после към нея се добави и жестока треска — след двубоя почти веднага беше влязъл в Помежду, като че ли там, от другия край не можеха без него.
Тогава получи добър урок и вече позволяваше на другите да разделят отговорността и задачите на Първи ездач. В Бенден — Ф’нор и Т’гелан, а на Перн — Н’тон, Р’март и Лесса!
Лесса добре знаеше, колко силно се нуждаеше от нея Ф’лар. И се притисна към него с такава отчаяна нежност, че той се усмихна и умората изчезна от лицето му.
— С теб съм любима. Винаги ще бъда с теб! — той я целуна, сякаш да разсее опасенията й за живота и здравето му.
Шум от бързи крачки, разнесли се отвън ги накара да се откъснат един от друг. В стаята задъхан влетя Сибел и спря на място заставен от повелителния жест на Бенденската Стопанка.
— Как е той…?
— Спи, но сам може да погледнеш и да се убедиш, че е добре. — Лесса посочи към покрития със завеска вход на вътрешната стая.
Сибел се поколеба. Искаше да зърне поне за малко Майстора, но се боеше да не го обезпокои
— Влез, не бой се, — махна с ръка Ф’лар. — Но бъди тих!
Два златни огнени гущера влетяха в стаята през коридора. Забелязаха Лесса, изплашено изпискаха и изчезнаха.
— Не знаех, че имаш две кралици, — учуди се тя.
— Втората не е моя. — Сибелл потърси с поглед изчезналите гущери. — Това е Красавица, златната на Менолли. На нея не и разрешиха да дойде! — той жално се намръщи и Предводителите разбраха колко тежко менестрелката преживява тази забрана.
— Нека се върнат! Не ям гущери! — Лесса обузда обхваналото я раздразнение. — Малкият бронзов на Робинтън днес прояви достатъчно здрав разум, Така че, нека Красавица се върне и да не се страхува. Надявам се че Менолли ще повярва, че Майсторът е жив, ако кралицата й го види със собствените си очи!
Сибелл с облекчение се усмихна и вдигна ръка. Двете кралици се появиха мигновено, очите им блестяха неистово от вълнение. Едната от тях, изчирика, сякаш благодареше. После двете кацнаха на раменете на Сибел и той влезе във вътрешната стая стъпвайки внимателно за да не запискат.
— Сибелл ще поеме Гилдията на Менестрелите? — попита Лесса.
— Да, той е способен да се справи. Но аз съм донякъде виновен. Бенден прекалено много искаше от менестрелите. — Ф’лар се приближи до масата и наля вино на себе си и на Лесса. Без да се уговарят, двамата вдигнаха тост.
— За бенденското вино!
— За виното, което му спаси живота!
— Робинтън да се откаже от чаша вино? Никога! — Лесса бързо изпразни бокала си, опитвайки се да преглътне заседналата й в гърлото буца.
— И ще опустоши още много бъчонки! — дочуха тихия глас на Майстор Олдайв. Той се приближи до масата с лека, плавна походка — малък гърбушко с прекалено дълги ръце за късия торс. Красивото му лице беше спокойно. Наля си вино, полюбува се на тъмночервената напитка и по примера на Лесса изпи чашата до дъно. — Ето един рядък пример, как порокът помага да се запази живота на човека.