— Убеден ли си, че Майстор Робинтън напълно ще оздравее?
— Ако е на спокойствие и се грижат за него — непременно. Сега е по-добре. Сърцето му бие силно, макар и малко забавено. Но не трябва изобщо да се вълнува. И по-рано съм го предупреждавал, не можех и да си мечтая да ме послуша! Сибелл, Силвина и Менолли му помагаха с каквото могат, но после Менолли се разболя… А колко още предстои да се направи за гилдията и за целия Перн! — Олдайв се усмихна, взе ръката на Лесса и я сложи в ръката на Ф’лар. — Тук повече не сте нужни, Предводители. Когато Робинтън се събуди, Сибелл веднага ще му съобщи, че делата на Гилдията са в пълен ред. Аз, Брекке и добрите жители на Уейра ще се грижим за майстора. А на вас също ви е необходима почивка. Върнете се в Бенден. Не, наистина денят беше тежък! — той лекичко ги побутна към изхода. — Тръгвайте!
Той говореше с тях, сякаш са непослушни деца, но Лесса беше прекалено уморена за да спори.
„Няма да оставим менестрела сам, — каза Рамот, когато Ф’лар качи Лесса на гърба й. — Ние сме с него“
„Ние всички сме с него“ — тихо, успокояващо добави Мнемент.
Глава 16
Холд Залив 16.8.28 — 15.9.7
Джаксъм и Шарра нетърпеливо заразказваха на Пиемур за всички последни събития в Уейр Иста и за болестта на Робинтън. В отговор младият менестрел започна толкова подробно да описва малките грешки, ужасните недостатъци, глупавата привързаност и наивните надежди на майстор Робинтън, че слушателите му започнаха да се споглеждат в недоумение — докато не забелязаха сълзите по бузите му.
В този момент се завърна Рут и ездитното животно на менестрела, кръстено кой знае защо Глупчо, се изплаши и се скри в гората. Пиемур едва успя да го хване и с много увещания го изведе изпод сигурната защита на дърветата.
— Впрочем, не е толкова глупав, — Пиемур изтри сълзите и потта от лицето си. — Чудесно знае, че тези приятели — незабележимо посочи с пръст към дракона — не отказват закуска с такива като него.
„Нямам намерение да го ям, — невъзмутимо отвърна Рут. — Прекалено е малък. А и аз обичам охранени — този е прекалено жилав“.
Джаксъм се разхили и предаде на останалите думите на дракона. Пиемур също се ухили и благодарно се поклони на Рут.
— Ех, ако можех да внуша това на Глупчо. Уви, той е неспособен да различи дружелюбните дракони от тези, които наистина искат да закусят с него. — той се почеса по замислено. — Но, честно казано този му страх от драконите и скоростта му с която се изнася под най-близките дървета, когато ги усети, неведнъж ми е спасявал живота.
Джаксъм и Шарра по погледнаха неразбиращо.
— Разбирате ли, аз се занимавам с такива неща, в които по принцип не трябва да си пъхам носа. Или с такива, на които не трябва да попадам.
— Продължавай, — кимна Джаксъм, когато менестрелът млъкна, очаквайки ефекта от загадъчните си думи. — Ти нищо нямаше да намекваш, ако от самото начало не беше решил да ни разкажеш — ако не всичко, то поне достатъчно. Спомням си, че още в началото каза, че си ни търсел.
— Е, да, ако не се брои останалото, — изхъмка Пиемур. Просна се на пясъка и невъзможно дълго се наместваше удобно, издавайки блажени стонове. Накрая взе предложената му от Шарра чаша сок, изпразни я на един дъх и си поиска още.
Джаксъм чакаше търпеливо. Добре помнеше похватите на Пиемур още от времето, когато заедно посещаваха училището основано от Майстор Фандарел и Гилдията на менестрелите.
— Джаксъм, ти никога ли не си си задавал въпроса, защо зарязах ученето?
— Менолли ми каза, че са те пратили някъде.
— Някъде! … Къде ли само не ме пращаха! — с широк замах Пиемур показа почти целия южен хоризонт. — Хващам се на бас, че съм видял повече места на тази планета от всяко друго същество. Включително и от драконите! — Той уверено кимна с глава, очаквайки възторжени реплики от аудиторията. — Не успях да обиколя Южния континент, нито да го пресека. Но местата, на които бях, съм ги изследвал прекрасно! — Пиемур показа омачканите си, окъсани панталони. — Преди месец, когато тръгнах на изток, те бяха чисто нови. Да знаете само, колко удивителни истории могат да ви разкажат. — той примижа дълбокомислено към Джаксъм. — Едно е, скъпи мой лорде да се рееш в небесата и да гледаш на земята отвисоко. И съвсем друго е, да ходиш по нея с краката си, а от време на време и да пълзиш по корем. Само тогава може да осъзнаеш къде точно си бил.
— А Ф’лар знае ли за твоите похождения?
— Повече или по-малко, — усмихна се менестрелът. — Но мисля, че по-малко отколкото много. Преди три Оборота, Торик малко по-малко започна да продава на Севера тукашна руда с отлично качество — желязна, медна и оловна. Ако си слушал оплакванията на Фандарел, значи знаеш, че на Северния континент всички находища са вече изчерпани. Затова и Робинтън реши за всеки случай да провери откъде Торик добива рудата. За щастие, беше достатъчно разумен да изпрати мен. … Слушайте, сигурни ли сте, че ще се оправи? Нали не криете нещо от мен? … Трябваше само да стане дума за Главния менестрел и от самодоволното държание на Пиемур не оставаше и следа.